Споделена история от Образование |
Объркана съм!
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2069 пъти
Здравейте на всички!
Тази година бяха изпитите ми, кандидатстваето, записвани и отписвани и така цялата лудницата.
На изпита по матеметика се провалих, а по български се справих добре почти за 5, но това не помогна и отпаднах от класиранията в училищата. Понеже предполагах, че ще стане така тръгнах на уроци по рисуване, заради което се наложи да прекъсна танците, но това е тема която няма да обсъждам сега.
Явих се на 4 изпита по рисуване и още един по български. На националният по рисуване беше фигурална композиция на тема улица и там изкарах 6. 00, но това не ми послужи за нищо. 2 от изпитите бяха в Фотографията, където исках да вляза, единия по български - редакция на текс и изкарах 4. 25, а другия по рисуване на тема обемни тела, на който също изкарах 4. 25, което беше голям удар. И така не ме преха в нито една от специалностите, които исках, а ме приеха в библиотекознанието, което е абсурд и не искам тази специалност. После още 2 зпита в художествената единя на тема обемни тела и пак изкарах 4. 25 и другия фигурална композиция на тема спирка където имах 5. 90. И това е мястото където отивам на 15 септември в художествената. Много ми се насъбра тази година много боледувах и не можах да си вдигна упеха, а и имам една страст и това е испаонския и много ми се искаше да вляза някъде с испански. Исках да уча в испанската, но това не беше възможно исках и в 157, но не стана. Това ме измъчва, защото не мога да се примиря. Всички казват, че това е най - добрата за мен и там е моето място, че това е ограмен успех, че съм успяла да вляза там и постоянно ме поздравяват и се превънпасят и много, ама много ме дразнят. Объркана и не знам какво искам, защото от една страна мисля, че там е моето място, но от друга не искам да се занимавам толкова сериозно с рисуване, защото това никога не е било мечтата ми, а просто даденост, а и има трета причина там учи един човек, който ме обърква, човек който ме привлича, но има нещо в него, което ме притеснява, но всичко ме води към него. Не знам дали накрая да не си отида във библиотекознанието, въпреки че лош вариант и не искам. Друг вариант е догодина да кандидатствам след 8 клас някъде, но като си намеря приятели в художествената може би ще глупаво да ги оставя, а и мама едва ли ще позволи, защото тя беше мнго щастлива че са ме приели там. Не знам кое е правилно.
Благодаря на всички които прочетоха истоята ми до край!
|