Вече не помня защо исках да уча право
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 7775 пъти
Уж, завършвам. Предстоят ми държавни изпити. Не желая да уча вече, но... налага се.... Не смятам да се откажа накрая. Просто... май загубих посоката и идеята защо уча право. Пиша тук, за да споделя, да получа съвет или просто мнение. Чувствам се много объркан...

1. Лекциите
Не ходих съвестно на лекции. Не ми беше интересно. Преподавателите ( за масата от тях говоря)бяха... монотонни. Най-добрите специалисти са в своята област, но като педагози - кръгла нула. Какво значение има тогава, че най-добрият професионалист ми преподава след като е неспособен да си предаде знанията? Уважавам всеки един от тях. За съжаление обаче научих повече от уикипедия, форуми, статии и актуални списания, отколкото от тях. Въпреки това съм благодарен ( макар да не знам защо)

2. Упражненията
След като стана ясно, че уточняващи или каквито и да е било въпроси рядко могат да се задават на лекции, надеждата ми беше в упражненията. Те бяха скучни, бедни на казуси и не винаги получавах отговори. Упражненията бяха теория, но просто преподавана от друг човек.

3. Учебниците
Най-болното ми място. Искрицата вдъхновение и жажда за знания се крепеше на идеята, че поне тук мога да срещна някакъв вид "взаимност" - достоверна информация, към която да бъда отворен и в която да се съмнявам ( нали един юрист винаги трябва да се съмнява, защото верен отговор няма :) ). Не вярвах сляпо - исках да мисля. За съжаление мисленето дойде в повече. Рядко съм попадал на учебник, писан от човек, който знае какво пише и може да го обясни. Бедни на примери, уж актуализирани, но без адекватна редакция и пълни със заучени клишета. Масово преписване от учебник към учебник.

Както и да е. Това споделяне май стана много дълго. Пиша всичко това, защото май търся някакъв вид подкрепа или съвети, опит. И аз не знам. Държавните идват, а мен ме е обзела апатия. Един от отличниците на випуска съм, участвал съм по състезания и съм любимец на повечето ми преподаватели и асистенти ( макар и да съм карал на самоподготовка и избрани източници, всичките усилия дадоха прекрасен резултат :) ). Писал съм статии и т. н. Общо взето - постоянна борба с образователната система. Учех въпреки нея. А сега май вече нямам сили и се намирам в задънена улица. Отвратих се от начина на провеждане на изпити, от качеството на преподаване, от учебници и недомислени закони. Жаден съм за знание, но някъде загубих своето желание и вдъхновение. Не знам.... Липсата на практика си казва думата явно. Имам по около 3 седмици да се подготвя за всеки изпит. И не знам откъде да я подхвана, при положение, че въобще и не искам. Омръзна ми тази теория! За практика - малко е късничко вече....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 2201bfce57

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Разбирам те, и при мен беше подобно, но ти поне си по-умен от мен :). Аз започнах да уча право с голям ентусиазъм, но постоянно се сблъсквах с разни щуротии - късаха ме 2 пъти на изпит, за който четох като луда, но понеже г-жа професора не обичала руси и млади момичета, просто нямах шанс, накрая заплаших, че ще свикам комисия да ме изпитва и о, чудо, взех го някак си. После ме къса някакъв идиот, който въпреки че всичко съм си казала, искал да ми дава уроци, за да съм станела по-добра, ужас някакъв! И аз се ядосах и прекъснах. След две години пак се ядосах и поднових ученето, от инат, не че имах вече чак такова желание. Миналата година ми бяха държавните изпити и честно да ти кажа, също ме беше обзела някаква апатия, беше ми писнало също като на теб от учене, само че аз учих засочно, така че упражнения нямахме или поне не в истинския смисъл на думата. Не ми се подхващаше нищичко, като ги гледах тези учебници лошо ми ставаше, а и колегите, с които съм говориха бяха в същото положение, така че според мен състоянието ти си е напълно нормално :). Пък и ми се струва, че ако си учил, а ти явно си, през годините, няма да ти е нужна някаква кой знае каква подготовка за държавните изпити. Аз използвах Апис-а, когато се готвих, защото с примери ми е най-лесно да уча - чета текста на пр. норма и гледам каква е практиката, така е и лесно, и по-полезно и не толкова скучно. Завърших с 4. 80 - семестриалните изпити, не съм била отличничка като теб, а се готвих не особено активно за изпитите. По-депресирана бях на изпита за юридическа правоспособност, въпреки че той се оказа пълна порнография! Както и да е, апатията ти е нормална, просто не и се поддавай напълно, преговаряй си колкото можеш, а щом си и любимец на преподавателите, не вярвам да имаш проблеми.

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 30abf82e1a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Авторе, не се отказвай! Напълно обяснимо е това, че се чувстваш така. Напълно си прав за всичко. Така е. За огромно съжаление е така. Скучни, морално и физически остарели преподаватели, отбиване на номер. Но нищо в този свят не е случайно. Вероятно точно тези фактори са те направили такъв, какъвто си сега. А ти си извънредно ценен човек! Умен, интелигентен, трудолюбив. Такива хора са нужни на България. Намери сили, завърши образованието си! Не се поддавай на всеобщата апатия. Всеки знае да е добър и възпитан човек в нормално общество. Предизвикателството е да бъдеш качествен човек в общество като нашето. Промяната в държавата става чрез промяна в индивидите. Един по един. Ако всички започнем да се считаме за прецакани (от дъжавата, от живота, от съдбата), България скоро няма да я има. Остани тук, не запявай модерната песен за чужбина. Светлината е най-забележима в тъмна среда. Когато всичко е огряно, още едно слънце не прави впечатление. Искрено ти желая успех!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 2f22a572b0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей! :) 5-ти курс право съм тази година, а отговора на въпроса защо уча право загубих отдавна... Все още помня първите си две години, в които много мечтаех за черната тогава. Но с напредване на годинките започвах да осъзнавам, че редовното ходене на лекции, посещението на семинарни упражнения не ме удовлетворява, макар те да са водени от т. нар "светила в правото". С всеки изминал курс, те ставаха хм... как да го кажа, все по-извратени, то не бяха невротични изблици, то не бяха самохвалства, надувания, демонстрация на власт и подчинение.. и то нали от интелигентни субекти. Разбрах набързо, че тая няма да го бъде, залягах повече на самоподготовка. М, да, аз също съм първенец във випуска, любимка на асистенти и професори. Виждах какво става с другите, които завършваха, лутаха се, конкурси, изпити и нищо. Някои от тях, бих казала голям процент, се захванала с друга работа, извън специалността. Жалко, а? Някой от тях бяха и отличници, и първенци.. Така се оказва, че инак елитната специалност право стоиш беден и незадоволен... И сега, когато ми предстоят много тежки изпити, хич не ми се учи, още не съм си купила учебници, имам 2 нормативни актове... Знам, че след като завърша тая отлична диплома няма да има с какво да я запълня... 6 години от живота ми.. ей така... за да бъдеш с висше юридически образование...

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: e84c4e5db5

гласове: 1 2 3 4 5   (18 гласа)

4.   Здравейте :) Аз съм студентка 3-ти курс право. Това ми е мечта от 5-ти клас. Боря се сама с живота, влязох трудно с много четене. Въпреки всичките перипети наоколо се боря да го завърша, защото ми е мечта! Към автора-не се отказвай. Рано или късно ще разбереш че си е струвало :)))

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 75666b6c02

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Като чета поста ти и все едно аз съм го писал! Мога да кажа, че образованието в България, особено висшето е пълна трагедия! И това не е от днес или вчера. Юридическото образование, според мен е някъде между тъмните векове и ренесанса! Имам чувството, че някакви организации (държавни и частни) и хора стоят зад това да се назначават комплексирани, неуки, арогантни, нагли и ограничени хора да ти преподават! Толерира се зубренето и простотията. Бутат си определени хора за сметка на други. Общо взето след това "обучение" имам чувството, че по-добре щеше да е да емигрирам и да уча нещо друго, където и да е по света .... Каквато ни е държавата, такова ни е и образованието по право!

 

...