 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Как да се мотивирам да уча?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 8404 пъти
Здравейте, готини споделящи и четящи хора. Надявам се да успея да съм кратка... нооо надали
Като за начало, моля не ме съдете грубо, просто ако можете ми дайте съвет. Приемам ги всичките, дори най-безсмислените за вас.
Иначе ето и моята мъка
На 21 съм, тия дни правя 22. Студентка съм, но прекъснах. Просто защото съм смотана. Миналата година по това време се разделих с приятеля си и от тогава не мога да го преживея. Знам, звучи леймърско и смешно за "голям" човек. Вече не поддържам контакт с него, не го виждам, не го чувам, но чат пат виждам коли на фирмата където работи и нещо в мен се преобръща. Знам, че той не е там, знам пределно ясно, че никога няма да го видя, защото имаме коренно различни животи.
След раздялата един месец бях като бито животно, но се съвзех. приятелка ми помогна и пак се почна с купоните, партитата, живота. Лошото идва сега. първо не мога пак да се доверя на мъж. Опитах се пак да имам връзка и не стана. Установих, че не искам, а когато мъж ми говори нещо не му вярвам и винаги го поставям под въпрос.
Отделно че живея с баща си, който обича да пийва - пенсионер с хубава пенсия, но за 10 дни я профуква. на мен ми се дават едни минимални пари и ако ми се наложи нещо за зъболекар, дрехи и глупости от тоя род рядко имам. Но се оцелява. Скоро почвам работа и ще е по-ведро :)
Но това не е големият проблем. Той се явява в това, че загубих воля и хъс за учене. В гимназията бях отличничка. правех го защото ако нямах добър успех, нямаше да може да спортувам, а спорта беше голяма брънка в живота ми. първи курс всичко беше нормално. не беше отлично но нормално, като за студентство. И от миналата година пълна нула. 7 изпита. и най-лошото, е че не ми пука. разбирам че трябва да почне но не става. сякаш мозъкът ми плува в нещо като розово безвремие и е изключил от мислите за учене. а аз обичам да чета. преди по път към другите градове за състезание прочитах по една две книги (9 часа път на отиване и още толкова на връщане ) сега не. учебници, книги седят на рафтовете и ги гледам като за украса. а преди четях като побъркана и беше страхотно усещане. сега дори учебника е до мен а аз мисля как пак ще отложа изпита. и пак ще стане септември и пак ще съм със 7 изпита и пак няма да мога да запиша. искам старото усеане за мощ и сила когато хванех учебника и изкарах хубава оценка. последният изпит го взех със 6 с не много учене (уча медицина) колегите се оплакват че са си скъсали задниците. значи още го мога, ама не съвсем. и пак не се зарадвах. все тая - един повече или по-малко.
не знам, това ли е депресията. досега никога не съм го изпитвала на свой гръб. винаги съм била уравновесена и дисциплинирана ( благодаря на спорта за което - на много ме научи ).
Свикнала съм чувствата си да ги контролирам, но сега те просто отсъстват... и отново- все ми е тая за учене, книги, филми. Да излизам по заведения, срещам се с приятели, комуникирам, но като загася лампата и пак.... все тая...
моля ви кажете как да си върна желанието, какво да направя, че да мога да бъда себе си пак. какво трябва да стане за да бъде всичко както преди. това искам да уча и работя, детска мечта ми е, но просто няма желание...
с майка ми не мога да говоря - в гимназията ми беше учителка, треньор, опитваше се да е майка и приятелка, но когато искам да се обърна към нея сериозно тя се лигави, когато ситуацията е много напечена ми крещи, като за последно и дава примери как техните не са и обръщали внимание и не са знаели дали въобще е студентка или не и пак е завършила успешно.
извода ми, е че просто малко сериозна насока ми трябва. много ви моля, не ме съдете просто кажете мнение и ми помогнете, приемам всякакви съвети и мъдри думи. благодаря предварително :)
P. S. Съжалявам ако не съм подбрала правилно категорията, моля да бъда поправена при нужда
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 51a90a3b1c |
|
2. Изгледай петъчния Парламентарен контрол, няколко американски филма (за предпочитане екшъни) и прочети коментарите в поне 6 български уеб сайта (започни от теми и новини за ЦСКА и Левски). После влез в някой от останалите чатове в мрежата и почети малко. Ако нищо от това не те мотивира да учиш, значи си безнадежден случай и никой няма да може да те убеди. Нито тук, нито някъде другаде! :)
А приятелят ти ще остане в миналото след време. Дотогава се опитай да се разсейваш с нещо вместо постоянно да се въртиш в омагьосания кръг на спомените и самосъжалението - нещо, което не се отдава на поне 70% от българите и българките. Но пък ти може да си от онези 30%. :(
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: d7a59e0361 |
|
3. Неприятно! Все едно аз съм го писала това преди 1 година. Всъщност така изкарах половината от следването си - в депресия. Така и не разбрах как да се мотивирам да уча. И аз бях много прилежна в гимназията, голям зор видях с кандидатстването в университета, пък и после... мисля, че си се претоварила и мозъкът ти казва тайм аут. Хубаво е, че ще почнеш работа - това ще помогне донякъде.
|
| преди: 11 години, 7 дни hash: 07b9dd7f37 |
|
5. Schizo: и аз съм в подобна ситуация. Заседнала съм и не знам какво да правя със живота си. Учи ми се, но това, което искам най-много е ужасно скъпо. При мен натискът от майка ми е огромен, винаги е бил и за да покрия нейните изисквания не можах да се съсредоточа върху себе си и върху това, което Аз искам. Затова сега и не знам вече какво искам от живота. Единственото ми желание е да открия кое ме мотивира и да се насоча към него, а не да се самосъжалявам и шляа само в кръг и да се чудя накъде отивам :/ Ако не е тайна, може ли да кажеш каква работа започна?
|
| преди: 11 години, 2 дни hash: 951e508759 |
|
6. Здравейте! Много сме попадналите в такава ситуация, но всеки реагира различно в нея. Апатия, депресия. Едва ли дефиницията какво е точно помага.
Единственият начин да се спасим е да започнем да променяме себе си и мисленето си. Да си спомним всички хубави моменти в които ни се е живеело, били сме вдъхновени и ентусиазирани. И ето я отправната точка. Има една простичка формула на щастието. Когато човек си мисли хубави неща започва да върви напред. Когато си мисли лоши неща се депресира, отчайва. Опитай пак да четеш книги, ей така започни насила. Опитай "апетитът идва с яденето". Опитай да спортуваш отново. Аз дори нямам желание да спортувам и никога не съм, а килцата ми се трупат. Но най-вероятно е от мързел. За майка ти, наистина съжалявам. Майките понякога се затварят в себе си в режим "оцеляване на семейството", "правя всичко, което трябва". Намери някой с който можеш да говориш.
За приятеля ти. Запитай се: той заслужава ли ти да си пропилееш живота. Аз те уверявам, че има стойностни момчета, на които можеш да се довериш. Познавам такива. А дали ще намериш твоето зависи от теб. А щом си почнала довърши медицината, поне искаш да работиш това. Аз дори не харесвам това, което уча, но пак го завършвам.
Прави неща, които обичаш, създавай си атмосфера: пали си свещи, играй игри. Опитай неща, които не си правила. Срещай се с можещи и вдъхновени хора, за да се вдъхновиш от тях. Нямаме полза да бъдем потиснати, никаква.
Понякога ни съкрушават неща, които не са истина.
Може би не ти е омръзнало да четеш книги и учебници, нима не е нормално. Тя самата система на обучение не е вдъхновяваща. И аз съм в медицинския. Ако не ти е детската мечта, тежко ти, но на теб ти е!
Усмихни се и забележи хубавото в живота!
Има толкова прекрасни момчета наоколо, които само чакат едно интелигентно момиче като теб да осмисли живота им!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 7f3f1765be |
|
7. Отиди на някое спокойно място, където да останеш сама със себе си и започни да си мислиш, какво искаш да постигнеш в живота(много е важно да знаем какво искаме) и си ги постави тези цели, които да започнеш да следваш! Важно е да си оптимист и да си мислиш за хубави работи. Аз пък трудно преживявах раздялата с приятелката ми, но започнах да работя и мислите ми бяха насочени към други неща и така с времето, даже се радвам, че съм се разделил с това момиче!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
