 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
От върха на върха на земята, или по-високия връх. През погледа на един студент.
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 1912 пъти
Здравейте, пиша тук не за съвети, а за лична утеха, споделяне.
Учил съм от 8 до 12-ти клас в малък град, далеч от родителите си - това бяха най-хубавите ми години. Не защото съм далеч от родителите си, напротив, те са чудесни хора, дума против тях не мога да кажа. Живях с много приятели, в голям апартамент (квартира), малко като поотраснахме (около 9ти клас) започнахме да обикаляме дискотеки и барове, та така до абитуриентския бал, беше рай, бях душата на компанията, даваха ми доста добри пари с които да живея, когато взех книжка ми дадоха лична кола която да паркирам пред училище и т. н и т. н. Виждах децата единаци, тези без компания, по-мълчаливите и доста често ги виках с нас, бях си добряк, точно противоположно на представата на масата хора за човек с много контакти, който го знаят всички и обичат - не бях злобар, но знаете, когато ти е хубаво, никога не се замисляш какво е да ти е лошо....
Дойде време за кандидатстване - кандидатствах и влязох от първия път, Право - СУ. Няма да разказвам с колко учене и т. н - винаги съм съчетавал дискотеките и охолния живот с хубави оценки - не съм безотговорен.
Дойдох в София, училището в което учих е такова, че 30-40% от хората заминават да учат в Германия. Около 20% извън София, и другите в София.
Ето тук стана нещо което все още не разбирам, живота в София е по-натоварен, по-напрегнат - разбирам го. Живея в Студентски град, на пъпа на живота с главно Ж, но някак си искам просто да се отпусна и да си дремя в стаята. Вярно е че се натоварвам повече, уча доста повече защото специалността ми го изисква, убивам повече време в транспорт и т. н
В края на деня съм като пребит и не желая да излизам никъде освен с приятелката си (чудесно момиче, много желано, красиво и интелигентно, от доста време сме заедно). И не съм само аз, чувам се по телефони с приятелите с които съм излизал преди, но някак... интересите вече се разминават. Пиша всичко това за да придам ясна представа за всичко.
Това което ме притеснява и озадачава е как човек който е бил на върха едва ли не, отивайки в големия град става асоциален, не мисля че съм се променил, все още мога да общувам с нови хора с лекота, да ги манипулирам но не с лошо, просто за да се чувстват добре около мен. Знам че колкото по-развито става едно общество - толкова повече хората се дистанцират един от друг. Такъв ли е живота в София? В началото ми беше много странно как хората се возят сами в градския транспорт със слушалки на ушите, мислех ги за луди... сега виждам че май аз съм лудия - пътувам навсякъде сам - до университета, до магазина...
Не ми харесва живота тук, ама как да се откажа, да си плюя на бъдещето - тук уча, тук живея...
От страни погледнато като човек - прогресирам, от малък в голям град, от училище в елитна специалност - все успехи, ама отвътре си е гнило в мен...
Не търся съвети, знам какво да правя, да излизам с повече хора и т. н и т. н - нямам желание, надживял съм дискотеките и т. н, успях да обиколя всички дискотеки в студентски град по няколко пъти още в 12-ти клас!
Просто не се чувствам добре на мястото си, а няма как да избягам...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: a5b25a468f |
|
1. Здравей, аз тази година съм първи курс в София. Пристигнах с големи очаквания... естествено още не са се оправдали. Може би няма и да се, а може би просто трябва да отмине време.
Не съм кой знае колко впечатлена. Може би защото идвам от областен град. Нещата, които споменаваш - самотата, ходенето до магазина сам, не са ми били чужди и в родния град. Само дете съм, на работещи и заети родители.
Всъщност на мен тази година ми е първата година далече от родителското тяло.. Това също утежнява положението, защото не съм свикнала отпреди, за разлика от теб.
Ти поне си имаш приятелката. Аз нямам едно близко същество. Разделих се с приятеля ми заради разстоянието, а с най-добрата ми приятелка... не е същото вече. Тя също не е при мен в София.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: e03f4663b0 |
|
2. винаги има как да избягаш онова което си избрал е само твоя отговорност просто съзнателно или не се страхуваме да не разочароваме близките си
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5c050e1229 |
|
3. Хм, от една страна - със сигурност порастваш. От друга - още не си си формирал среда в София. От трета - да, големият град изсмуква - и като динамичност на живота, и като разстояния/време за придвижване от т.А до т.Б, и като интересчийство на хората и т.н.
Смятай щом сега, през студентстството, си така, какво ще бъде когато започнеш работа и се появят деца, които ще водиш и взимаш от училище и извънучилищни занимания...
Шепа семейни приятели, с които се виждате само през уикендите, малко ски на Алпите през отпуската и... това е!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 0c70bc6d08 |
|
4. По принцип съм съглaснa с н3 , идвa този период в животa нa отговорност към други хорa, но когaто се случи, то товa е с любов, тaкa че, не сaмо че не тежи , a е желaно продължение и нaчин нa живот.
Междувременно обaче дотогaвa, тепървa ще нaмериш новaтa си средa, нови приоритети , предизвикaтелствa и удоволствия.
Нямa кaк дa избягaш и дa се върнеш към детският , по- безгрижен живот, ненaтовaрен с цинизмa нa порaснaлият човек.
Доколкото рaзбирaм, родителите ти сa те подготвили добре зa животa нa възрaстен, дaли сa ти сaмоувaжение, упоритост , толерaнтност и смях.предпостaвки зa един бъдещ успявaщ и щaстлив човек.
В период нa съзрявaне и осъзнaвaне си, че оттук нaсетне ти ръководиш бъдещето си, при товa в новa средa.
Свикнaл си със сигурносттa нa стaрото, удобно и познaто.лъхa ми нa ностaлгия.всички минaвaме през товa.
Нямa лошо, просто трябвa дa нaблегнеш дa гледaш нaпред към новите възможности, минaлото си остaвa тaм в хубaвите спомени.
Можеш дa отделиш време отсегa дa подготвяш контaкти зa бъдещият aдвокaт, дa хaрчиш мaлко енергия във фитнес( също място зa зaпознaнствa)дa пренaредиш приоритетите си.
Товa че си ново място, не е крaчкa нaзaд, кaкто ти сaм кaзвaш, a възможност зa добро продължение нaпред.
От теб и сaмо от теб зaвиси, положителното, което сa посaдили в теб родители и соц.средa до моментa, дa продължи дa се рaзвивa и изрaствa по нaй- добрият възможен нaчин!
Aз от мaлкото Русе, изведнъж попaднaх в 10 милионен грaд:)
Шок!!! Aмок!!! Цялa годинa ходих кaто блъснaтa!!!
Чaк когaто се поуспокоих си дaдох сметкa, че трябвa дa влязa в този огромен поток, толковa рaзличен във всяко отношение, зaпочнaх дa виждaм и рaзпознaвaм възможностите зa себе си.
От мен успех!
Можеш , сaмо трябвa дa поискaш !
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7cfe90eaed |
|
5. Планирай си почивки на луксозни места - Бора Обора, Малдивите. Купи си луксозна кола, мезонет. Хвани си няколко палави ученички за любовници. За друго не се сещам в момента.
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8ffc2d2928 |
|
6. Пф, как вони на Das man-изъм само...
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: d5d4a09853 |
|
7. Радвай се, големият град (в частност София) ти е дал най-доброто, което е в състояние да даде - чувството за непримиримост, за бунтарство към всичко, което се случва около теб. Затова ти е някак си гнило отвътре. Надживял си нещата, които преди са били част от живота ти, сега гледаш от друга гледна точка и са ти чужди хората, които все още се вълнуват от същите неща. Няма нищо лошо, рано или късно се налага да преминем през това, а ако не преминем, значи не сме пораснали...
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: f8cd5c0c77 |
|
9. Не съм изчезнал. Благодаря за отговорите и съветите - приемам още, винаги :))
Радвам се че срещам разбиране.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
