Ако сте идеалисти НЕ в България
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1649 пъти
Завърших оперно пеене в Музикалната Академия в София през 1997 и почти веднага влязах в психиатрията. До там ме докара скъпата ни образователна система с "възвишените" си методи.
Аз бях полусирак с ниски доходи и никакви връзки. Три години се пънах да кандидатствам, работила съм междувременно най-черната работа и мислех че на всичко мога да издържа, но не бях подготвена за мръсотията с която щях да се сблъскам. След като две години пълнех гушата с частни уроци на една професорка, бях решила да се откажа, защото ме късаха още на първи тур. Тя обаче ме подлъга със сладки приказки, че ще ме готви вече без пари, само да не се отказвам. Останах в София, живях по мизерни квартири и работех чистачка. Ходех в Академията където тя ме претупваше набързо само с упражнения за разпяване и чак един месец преди изпитите ми даде толкова трудни арии за пеене, с каквито се завършва и трябва да се изпипват дълго. Скъсвах се от пеене по стаите и слушах записи. Като ги направих горе-долу, тя ме чу, плесна доволно с ръце, каза "браво" и толкова - никаква работа върху тях... Цяла година ме заглавичква с комплименти, но непосредствено преди втория тур запя друга песен. Не ме харесвали, имала съм малък глас, да не се надявам... Положих зверски усилия и влязах на косъм и то само защото една от предварително нарочените победителки изгърмя на общата култура. Представете си, завършила музикално училище и не може да каже дума по най-лесния въпрос "Възникване на операта". Накрая все пак я приеха, макари след мен по бал. Отпускаха си държавни бройки, като им стане напечено.
Както и да е, след изпитите отидах у професорката с една кристална ваза. Тя само леко открехна външната си врата, взе си подаръка и измърмори "Аз очаквах нещо такова от теб". Имах чувството, че цял свят се срина за мен. Всички красиви приказки за помоща за сираците и т. н. се оказаха фалш - жената просто е чакала да намеря достатъчно пари за нея. В най-гладните години на демокрацията, тази комунистическа подлога, направила кариера като партиен секретар на Академията, си вдигва вила и я обзаведе само от рушвети. Самите ми колежки спокойно се хвалеха коя колко е дала и чувах за такива космически суми, че косата ми настръхваше.
Не ми се говори на какво се нагледах докато завърша, но бях толкова отвратена от фалша, шуробаджанащината, корупцията и интригите, че накрая откачих. Определени хора, сред които и професорката, явно сметнаха, че не се вживявам достатъчно в целуването на задници и успяха да съсипят и малкото постижения които имах.
Как ви се струва факта, че мой преподавател диригент ме разигра на бас със режисьора, на кого ще пусна... Обикновено най-големите курвари и интриганти най-много лаят срещу тези, за които са сигурни, че нямат нужния гръб, но имат смелостта де се борят за нещо в което вярват. Толкова бях съсипана, започнах често да пия и накрая просто се разболях. Ако не беше хроничната депресия от която страдам, със сигурност нямаше да съм вече в България. Всичките ми усилия отидоха на вятъра. Напуснах София, скъсах с Академията, но години наред минавах за черна овца и оставах без работа. Почти не пия, но психиката ми е съсипана завинаги. Завряла съм се сега като обикновена хористка в провинцията и търпя разни нищожества без образование и качества, но с нужните връзки, да ми се качват на главата. Чат-пат лежа в психиатрията и повярвайте ми, там срещам доста стойностни хора
Това ви очаква, скъпи идеалисти. Или се научете как галантно да дадете рушвет и да целувате задници, или няма смисъл да се борите за мечтите си тук. Мисля, че и сега не е много по-различно в Академията, макар че хората се усетиха, че е по-добре да си дават парите за качествено образование и изчезват навън. Сега сигурно рушветите не са така големи, защото няма кандидати, но пък като знам какви бездария има, все наследници на комунистическите послушковци, евтиното може да ви излезе солено.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 9e97b8faec

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На първо място, не знам защо си учила пеене. Това не се учи. Или го можеш или не. Не съм чувал Джон Ленън примерно да е ходил в музикално училище. Аман от пишман певци и певици. Ако нямата талант с уроци не става!

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 42d3821515

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Основният ти проблем е, че постоянно се изживяваш като жертва, основание за което може би ти дава статусът ти на сирак. Все някой друг ти е съсипал живота, провалил усилията, унижил, разиграл на бас и т.н... За какво се впрягаш на такива неща? Карай смело напред, реализирай си твоите планове, още по начало ги прави такива, че да не зависиш от никого в реализацията им. Мисли повече какво да дадеш от себе си на хората, как да им помогнеш с техните проблеми, а не само да си мислиш за това колко си "онеправдана" и какви непосилни и неморални неща искат всички от тебе. Не е лесно, но с подходяща настройка на мисленето - става! Пожелавам ти да отидеш и в чужбина - не за друго, а за разбереш, че истинските причини за неудачите ти в живота са в теб самата - в твоето мислене и светоусещане. Да не мислиш, че там ще цъфнеш и ще вържеш? Да не мислиш, че там хората по твоята гайда ще играят и ще ти правят "евала!"? Или си мислиш, че там талантите и хората с качества ги молят и ги бутат да вървят напред, търпят ужасните им характери и т.н.? Я си помисли добре: кога за последен път се зарадвала друго човешко същество? Ама така - да ти е дошло отвътре и да си го направила с кеф, и без да чакаш отплата? Ей така - да пренебрегнеш проблемите си, да вземеш от НЯМАНЕТО си и да зарадваш някого? Кога си обичала, кога си предизвиквала обич у някого? Кога си похвалила някого за нещо, вместо постоянно да упрекваш, подозираш, да се чувстваш прецакана, болна? Да, в психиатрията има "стойностни хора" - точно такива като тебе, с които да си обръщате внимание и взаимно да си поддържате илюзиите... Другите, нормалните хора през това време вървят напред в живота си (тук в България или навън - все едно!) - правят кариера, създават семейство, гледат деца, занимават се с хобита, с обществена дейност, със самоусъвършенстване и духовни практики, някои писателстват, композират... или поне събират парите във входа. Необходима ти е промяна - коренна промяна в мисленето, световъзприятието и светоусещането! Иначе си загубена! А това няма нищо общо с България...

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 4fe1b08669

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Първия коментар явно е на абсолютно бос по темата човек, който би трябвало да знае, че класическото пеене се учи със солидни педагози. Една Мария Калас е била нищо преди да започне работа с точния педагог. Е, имала е и подкрепата на заможния си съпруг. Втория коментар е абсолютно тенденциозен по отношение на хората с психични проблеми. Затваряме си очите пред безогледната корупция и още цял рой гадости в обществото ни и самодоволно отсичаме, че тези хора сами са си виновни. Що се отнася лично до мен, аз съм щастливо омъжена и вероятно живота ми е много по-хармоничен отколкото на онези оперни, комунистически курви, чиито бракове за големи партийци (както е при въпросната професорка)са ги издигнали в обществото. Тук става въпрос за младото поколение с мечти и амбиции, а не толкова за това дали аз съм щастлива. Да, щастлива съм, че въпреки всичко оцелях, макар да платих скъпо.

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 месеца hash: 4d19cdb635

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторката има право дотам че е живяла във времето на комунизма, когато пътя и е бил подкопан от режима и хората. Но и номер 2 има право. Наистина не зависи дали е в Бг или в чужбина. Мен колко пъти са ме спъвали... направо не е истина (в чужбина), или по-точно аз самата съм се спъвала като не съм имала вяра в себе си и професорите не са ме подкрепяли. Ама не се давам. А и още от началото на следването ми, все говориха пред целия курс как ще завършат 1/3 от влезлите и как всъщност дори и да завършим, някои от нас даже няма да го работим това. Тогава се чудех каква мотивация е това и защо ни говорят така. Ама истината е, че всеки може да си говори каквото си иска, и със сигурност има конкретна причина те да са го говорили това- за да отсеят тези, които имат воля от тези които я нямат. Има и други причини. И знаеш ли на мен какво ми казаха във втори курс? Казаха ми да си сменя специалността, защото не ме бива. Представяш ли си? Аз, от България, дето даже ги нямам парите да уча в страната им, но пък някакси съм закърпила положението, а те - ей така с лека ръка да ме обезкуражават. Две години по-късно след крайно оценяване получавам следния коментар от същия преподавател плюс още един преподавател - била съм достигнала отвъд това, което съм могла, отвъд границите (тези думи използва). С такива високопарни думи ми го каза, че като от някой филм. Похвала, ама похвала, която нито съм си просила, нито нищо. Щом се е стигнало дотам, че да ми го каже, значи наистина е било мнение почувствано и искрено, и то от същия този човек, който преди това ме оплю и разочарова. Това беше само един пример, спънките са постоянно. Зад всеки един успех се крият хиляди други неуспехи, знаеш ли го това? Просто те не се афишират, аз съм убедена, че успелите хора имат това качество на първо място-воля, и са били спъвани също като теб, като мен и то много, много пъти. Сигурно навремето не си имала подкрепата на близки и приятели, за съжаление, и не си успяла да се справиш със ситуацията. Но не мисля, че сега е късно да направиш живота си, такъв какъвто го искаш. Има възможности, но още не си ги помислила. На първо време не се обвинявай за нищо, и се отпусни, забавлявай се, отърси се от проблеми и ще видиш как в един хубав момент, ще усетиш какво е нещото, което ще направи живота ти по-хубав! Но за целта, трябва да се успокоиш и да се радваш на малкото, което имаш, наистина, за да може да посрещнеш новото и многото след това.

 

...