Нямам сили да се справям с нещата
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2167 пъти
Историята ми е следната:
Бях силен човек, справях се с всичко. През последните 3 години обаче преживях огромен стрес свързан с образованието, работата ми, разпадане на връзка, загуба на близък човек, здравословни и семейни проблеми, постоянна умора и пренатовареност. Изобщо всичко накуп, спирам да изброявам, защото ще взема да се сетя за още неща…
Знам, че такъв е животът-винаги ни подлага на трудности. Нямам нищо против това. Проблемът е, че като че ли вече нямам сили да се боря, не мога да се справям с нещата какво преди. Разстройват ме неща, които преди можех да сложа в малкия си джоб. Не се считам за особено чувствителен човек, но напоследък едвам сдържам (или не успявам да сдържа) сълзите си за елементарни проблеми.
Знам, че ми трябва почивка, но за съжаление в момента не мога да си я позволя-предстоят ми тежки изпити след месец и не мога да ги пропусна…Не се чувствам удовлетворена нито от мястото където уча, нито където живея. Тези изпити са шансът ми да се махна и да отида където искам…Но се чувствам ужасно и не мога се концентрирам нито да уча, нито нищо…В безизходица съм…
Моля ако някой е бил в подобна ситуация да разкаже как се е справил.

А., 22

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: b52a2c5458

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Знaм, че е много трудно, кaто ти се изсипе кофa с помия нaведнъж! Но, точно товa трябвa дa ти дaде още повече силa. Зaинaтявaш се, зaпъвaш кaто мaгaре нa мост и си кaзвaш: мaмкa му, ще зaвършa и ще приключa веднъж зaвинaги с цялaтa тaя помия. Сaмa кaзвaш, че от товa зaвиси дa отидеш, където искaш. Aми товa е! Остaвяш всичко нaстрaни е концентрирaш цялaтa си енергия тaм. Кaто ти се доплaче, кaзвaй си : довечерa в къщи ще се нaревa, сегa с рогa нaпред! Ти и твоятa воля ще ръководите животa ти! Зaинaти се, Ядосaй се! Нaпълни си възглaвницa с пясък и я бий, изкaрaй си тaм бесовете, поплaчи си и пaк се ядосaй! Ще се спрaвиш, трябвa, изходът ти е един и той не е дa клекнеш, a дa довършиш, което си зaпочнaлa и дa продължиш по плaн нaтaтък?

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: bc207936ea

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да си на 52 или хайде, от мен да мине, на 42 - да кажеш подобно нещо, ама на 22... не ми се връзва. Може би трябва да смениш подхода, и вместо да се "бориш" с вълните, трябва да се научиш като умел сърфист да ги яхаш и да използваш енергията им в своя полза, за постигане на своите цели. Иначе, предполагам предварително е ясно - нямаш никакъв шанс да пребориш океана (живота)... След като са ти се случили толкова много негативни неща накуп, естествено е да си се претоварил. Дай си малко почивка за да преодолееш депресията (напр. ако учиш - прекъсни за година, хвани си нова приятелка, дори и за по-неангажираща връзка) и после продължи смело напред!

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 9082d32607

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Прочетах историята ти и тя много ме вдъхвови, като се зачисля и аз съм подобен тип личност, лошото при мен е че аз го изживявам вътрешно и не споделям и от това си вироглавие ако мога да го нарека, се сдобих с 3 нови различни болести, чийто причина е нервната почва. На ден пия по 10 хапчета за различни нека, а съм на 17г. Преживял съм страшно много загубих баща, дядо и баба.... какво ли още не. Та моя съвет е никога не се затваряй в себе си. Вземи си урок от моя глупав живот и направи така че да не ти се случва на теб.

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 1913752b60

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката: Благодаря на всички за коментарите, знам че като се оплаквам тук нищо няма да променя, но имах нужда да споделя с някого... Номер 3 надявам се и ти да намериш сили да се справиш с нещата, все пак си само на 17-най-хубавото в живота ти предстои...

 

...