Тъпо е да тъпчеш на едно място
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 1609 пъти
Казват, че е тъпо да правиш едно и също нещо дълго време. В същото време не е хубаво да се отказваш лесно. Става въпрос за това как опитах да кандидаствам за докторантурата, а не ме взеха. Канех се веднъж-не отидох, подгових се втори път - не ме взеха, опитах още веднъж (вече за последен път) - и пак не ме взеха. Сигурно не съм единствената, с която се случва. Интересното, обаче в тази история е, че последния път професорът, който ме изпитваше ми каза много обидни неща право в очите едно след друго и при това имаше двама свидетели. Каза ми например, че не съм била човек, а съм била жена. Също така ме попита за кого съм била гласувала и предположи, че не било за когото трябва и съответно заключи, че именно заради такива млади хора като мен(които не знаят какво правят) държава била на тоя хал. Просто интунацията, с която ми говореше, беше пренебрежителна, презрителна и обидна. Каза ми, че не съм имала два грама акъл в главата, защото иначе щяла съм да се спрявя, защото изпита бил от лесен по-лесен. Аз му казах, че времето не ми е стигнало да се подготвя, а иначе нещата са ми в главата. Той ми даде пример с дъщеря си като била малко момиченче, как му повтаряла, че той не може да знае какво има в главата й. Заключениято от този пример беше, че той не можел да знае какво имало в главата ми - важното било какво било на листа. После ми направи забележка да " не се пеня " повече, защото дискусии повече нямало да има. Междудругото ми каза също, че те имали нужда от млади хора, които да знаят тези неща, а аз след като за три месеца не съм ги усвоила, значи нямат нужда от мен. Аз се разплаках и си тръгнах.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 месеца hash: 5784df9b7e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не знам в каква специалност си, но само при много малък брой специалности си трябва доктурантура (химия, физика, медицина...) При останалите специалности не трябва! Съветът ми е да си потърсиш сега работа някъде, а за докторантура, ако толкова ти трябва, кандидатствай в други университети и в чужбина. Мои роднина, който не е българин и не живее в българия, също много се озори за докторантско място (химия), защото в университета просто нямаха пари (тези места са платени), той работи няколко месеца в супермаркети да подрежда продукти, за да се издържа, келнер, барман и тем подобни. Имаме и познат-лекар, който на 50 г. завърши докторантурата си, през това време си работи в болница, после си откри частна практика. Докторантурата не е наложителна, ако не искаш да правиш университетска кариера. Мъжът ми почна докторантура, имаше тема, литература, изследване и всичко, но от много работа не намери време да я напише - не му пречи в живота да ти кажа. Аз реших да не правя дори магистър на този етап, а да се концентрирам върху работата си, собствен бизнес, личен живот. Пречи ли ми в живота - НЕ. Ако имаш тази цел обаче и ти трябва НЕ се отказвай, но не прави и компромиси със себе си. Има у нас доста университети, а в чужбина също. Не подценявай частните Варненски и НБУ, защото те са единствените, акредитирани по ECTS у нас, привличат с добри заплати най-добрите преподаватели, имат модерна техника и материали, заради сертификата си са принудени да преподават по Западни програми и образци (модуларна система) и там можеш да направиш кариера и то добре платена и не вярвам отношението да е такова, защото те имат нужда от преподаватели и научни работници за разните си провинциални филиалчета. Познавам доста хора, които учат там и съм им гледала програми и материали - най-близки са до западните. Имат и кооперации с чужди университети - можеш да се преместиш или поне да отидеш на специализация някъде. Бягай от комунистическите гнезда, докато не се изчистят по естествен начин мумиите - БАН, УНСС (не всички), СУ (не всички), Благоевградски, ВИНС, Библиотекарски и тем подобни псевдо... Модерни са частните университети, Американския, ПУ има млади професори. Не знам как е във Велико Търново, Свищов, Бургас и тем подобни.... Ако видиш, че професорът е комуняга и мноооого стара мумия - изобщо не се занимавай - само ще си загубиш времето с глупава докторантура по стара тема със стари методи и литература.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: b3bb23ed26

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Авторке, зарежи тези университети, докторантури и разните там палячовци. Незнам каква ти е специалността, но най-добре е да си намериш добра работа, да си харчиш парите, да си живееш живота и да не ти пука. Аз поне така правя и се чувствам перфектно. Желая ти успех :)

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 9cbf8c17bb

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Оф, някои са толко зле и огорчени от живота си че всичкото си го изкарват на студентите. Много се надявам да не попадна на такъв изпитващ, макар че сигурно ще се случи. Научи всичко идеално, отдели нужното време и го разбий тоя та да млъкне вече. Ужас!

 

...

горе^

преди: 10 години, 11 месеца hash: 06a0bc1642

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Този професор или е Вучков, или е изкукал тотално. Ама те половината са така, така че нищо ново. Не ги виня, а ги съжалявам, защото си има причини за това, не е случайно и на тях не им е леко.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: d2df5fd90f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Аз бих ти казала да помислиш над този вариант - понякога е хубаво да не ти се случи това, което си искала. Има причина за това. Първо, поведението на този професор а неадекватно. Професионалист е човек, който има етично поведение, не лъже, не мами, и е компетентен в областта си, развива се и е на първо място човек. Помисли за чужбина. Не знам каква докторантура те гони в България. В България те подкопават по всякакъв начин, та той те е питал за политическите ти възгледи! Пълна пародия. Преди 4 години, когато кандидатствах за висше в Бг, не ме приеха желаната специалност, а ходих на частни уроци от 8 клас, подготвях се много усилено. Е, приеха ме в чужбина пак същата специалност и завършвам на друго място. В собствената ми страна не ме приеха, защото се целих в една от най-престижните специалности, където не приемат случайни като мен (или ако приемат, ще е 1-2 бройки макс). Какво ти говори това? Говори, че системата в България е наобратно и също е голяма доза връзкарщина. Приемът е труден, после всички изкарват и е под въпрос какви специалисти са и каква реализация имат. А трябва да е обратното. Относно докторантура обаче, тя е финансирана и има много малко бройки, естествено че в Бг ще я запишат връзкарите. Съответно не знам дали е възможно в чужбина да кандидатстваш направо докторантура или трябва да караш друга магистратура. Но истината е една, готвила си се 3 години, очевидно имаш желание и някой корумпиран дядо отсреща ти те подкопава тотално. Ако искаш допълнителна квалификация, мисли извън границите! Не вярвай на някакъв ограничен човек, който се има за Бог и нека това не ти попречи на бъдещето развитие. А и също така, познавам много българи, които в Бг са били неоценени, не само българи, а и от други източно-европейски страни, хора, които не са постигали нищо особено в собствената си страна, но на друго място биват оценени. Защо ли? Защото на едното място трябват амбицирани хора, ентусиазирани, дори с пропуски в знанията, но най-важното, желаещи да се развиват. Едните виждат потенциала, старанието, другите виждат само дали ще си им изгоден, дали чрез подкуп или друго нещо.

 

...