 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Жул Верн – таткото на научната фантастика - част 1
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1505 пъти
Здравейте,
Преди около 2 седмици реших да си потърся интересно четиво сред домашната библиотека.
Дядо ми на времето купуваше страшно много книги. Съвсем случайно се натъкнах на азбучник, в който си беше записал всички заглавия, които беше купувал някога.
На една от страниците в азбучника попаднах на няколко заглавия на писателят Жул Верн. Веднага проверих в Интернет за книгите, които се преведени на български и се оказа, че същите заглавия фигурират и в азбучника – СУПЕР - казах си.
И така първото заглавие, на което се спрях беше Капитан Немо...
Действието се развива в средата на 19 век (около 1860г. ), когато мореплаватели, едри търговци, корабостроители и офицери от военният флот на страни от цял свят през различни етапи от своите презокеански и междуконтинентални пътувания попадат на необясним феномен - първоначално смятан за скален риф, но това твърдение бързо отпаднало. В последствие се ражда и теорията, че това е нарвал – огромен кит. Това твърдение също отпада, защото „съществото“ излъчва фосфоресцираща светлина, движи се извънредно бързо, атакува корабите, разрушава ги и се превръща в огромна пречка за света по онова време.
Организират се множество експедиции по залавянето на това същество, но всичките са без успех.
В резултат на това Пиер Аронакс - професор по естествена история и морски биолог получава писмо от Дж. В. Хобсън - министър на марината на Ню Йорк, че се организира експедиция със свръх модерният за тогава параход "Абрахам Линкълн".
И така Пиер Аронакс решава да се включи в експедицията по залавянето на това същество. Взима със себе си и Консей – негов слуга, предан момък, който придружава професора през всичките му пътешествия по света, бъбривко, отпуснат по природа, усърден по навик, който не се учудва от изненадите на живота, и противно на името си никога не дава съвети.
На параходът „Абрахам Линкълн“ професорът се запознава с Нед Ланд. Нед Ланд е канадец, китоловец, около 40 годишен, снажен, висок, здравеняк, сериозен, не много общителен, понякога избухлив, а когато му се противоречи – много яростен. Външността му привлича вниманието, а силният му поглед придава особена изразителност на лицето.
И така в продължение на няколко месеца „Абрахам Линкълн“ плава из северните води на Тихия Океан в търсене на непознатия обект.
След като стигат на около 200 мили от Япония, вечерта на 4 ноември Нед Ланд вижда „обекта“ не далече от парахода и вдига целия екипаж на крак, след което целият кораб е впрегнат в пълна бойна готовност. Всички оръдия са впрегнати, но опитите да атакуват и улучат непознатият „обект“ се оказват неуспешни. С невиждани движения и маневри „съществото“ успява да преодолее снарядите от оръдията. В свирепата битка между „Абрахам Линкълн“ и „непознатия обект“ много от членовете на екипажа падат за борда на кораба. Сред тях естествено са г-н Аронакс и Консей.
Виждайки как параходът им се отдалечава и изчезва в далечината професор Аронакс и Консей решават да плуват докато намерят спасението си. След известно време се изморяват и изтощени двамата започват да се давят викайки за помощ, докато не се отзовава Нед Ланд. Срещайки ги той им помага да се задържат още известно време над водата.
Стоейки във водите на океана се оказва, че под тях има непознат блестящ метален обект, който им помага да се задържат и изправят над водата. Тримата са издигнати и търсят отвор, през който да проникнат в „обекта“. Не след дълго се отваря люк, през който влизат и се разбора, че това е високотехнологична подводница – „Наутилус“ се казва, чийто капитан е и самият главен герой „Капитан Немо“.
Капитан Немо е човек, който чрез своята подводница - „Наутилус“ и екипажа, са се откъснали от външният свят, и които живеят далече от човечеството.
След премеждията покрай катастрофата на „Абрахам Линкълн“ с подводницата на Капитан Немо - Пиер Аронакс, Нед Ланд и Консей се оказват пленници завинаги на тази подводница под претекста, че са пощадени от самият Капитан, защото видиш ли са атакували подводницата му, а той е можел да ги унищожи напълно, но вместо това е решил да ги приюти в своя „Дом“, но все пак може да се чувстват като у дома си без никакви ограничения, но с условието, че никога няма да напуснат подводницата… за да не издават тайната му, разбира се.
В последствие Пиер Аронакс прави множество записки и информация, чрез които подкрепя теориите си. Чувства се много добре и в „свой води“, както се казва. Успява да направи много изследвания. Противно на това Нед Ланд е против всичко това около „Наутилус“ през различни етапи от пътуването прави планове за бягство, които по редица причини се оказват неуспешни. Консей, както винаги, се съгласява с господаря и го следва навсякъде.
За около 10 месеца изминават 20 000 левги и виждат толкова, колкото не биха видели за цял живот. Не мисля да ви издавам повече, но все пак ще споделя някои неща…
През пътуването ставаме свидетели на епични битки, интересни и изпълнени с приключения пътувания по дъното на океана в изследването на различни морски видове и животни; в подводните гори на някое море с високотехнологични водолазни костюми, чрез които нашите герой издържат до 10 часа под вода; през палмовите горички на някой екзотичен остров в търсене на пресен дивеч; пътуването на Капитан Немо и професор Аронакс до руйните на Атлантида; Пътуването до най-дълбоката точка на планетата… та чак под ледените планини на Антарктида…
Книгата се чете на един дъх. Интересното в случая е, че нещата, за които говори писателя не са били измислени тогава, някои и досега не съществуват, макар че сме ги гледали в много Холивудски продукции. А именно: Самата подводница „Наутилус“, на която се развива действието, която променя местоположението си със светкавична сила и скорост; лазерните пушки, с които кап. Немо, г-н Аронакс и Консей ловуват в подводната гора; водолазните костюми, които помагат на героите ни да стоят до 10 часа под водата и още много и много интересни неща, които смятам да ви ги спестя.
Като цяло книгите на Жул Верн са писани на базата на редица проучвания и научни факти. Видовете животни, които срещат тримата приятели през пътуванията си с „Наутилус“ и описанието което дават за тях са един вид представяне на тези морски видове пред аудиторията на това четиво.
Последно искам да кажа, че няма да съжалявате ако прочетете тази книга. За да контрирам коментари от рода на „това е реклама“ или „объркал си сайта, пич“ ще направя лоша услуга на родните библиотеки и книжарници и ще ви споделя, че я има и безплатно в електронен формат – txt. pdf. word и тн. Аз имам оригинала, но днешно време в ерата на компютрите всякакъв текст може да бъде сканиран и трансформиран в електронен вариант.
Пожелавам приятно четене на тези, които все пак решат да се докоснат до тази уникална книга.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 80dc6fcf88 |
|
1. Ето това бяха КНИГИ! Развихрящи въображението и обогатяващи невероятно много общата култура на младия човек. Каращи го да мечтае, да визуализира! А не като съвременната холивудска помия - бог Тор и "отмъстителите", "бързи и натропани..."
Продължавай в същия дух! Подкрепям с 2 ръце! Подхвани "От Земята до Луната" и "Около Луната". Ами "Главата на професор Доуел"? "Хиперболоидът на инж. Гарин", "Мъглявината Андромеда", "Соларис", "Сезонът на мътглите", "Денят на трифидите". Да не забравяме и българските - на Любен Дилов (старши!), "Тайната на кораба "Пирин" и редица други... А колко хубави разкази има в сборниците на библиотека "Галактика" - не е истина! Истински шедьоври! При това, някои от тях - жестоко пророчески!
Спомням си един: Същества от някаква загинала планета - огромни и инертни, 7-8 от тях се заселват на Земята. Те не говорят, не общуват с хората, но естествено за да има някаква "файда" от тях и за да не ги унищожат, все пак извършват някаква услуга на хората. Те произвеждат особена слуз, с помощта на която могат да направят точно копие 1:1 на всеки материален предмет, който им занесеш. Разбира се предметът-копие не е точно като оригинала - на външен вид и по функционалност е същия, обаче... е направен от слуз, която си има някакъв срок на годност и след 10-20 години бавно, но сигурно се разпада на белезникав прах.
Хората били много доволни - пред всяко от съществата се извили огромни опашки от желаещи да се сдобият с "ментета" от всякакво естество. Постепенно хората спрели всякакво материално производство, а разчитали за изработката на предмети и стока само на съществата... НО! Минали много години, съществата остарели, изнемощели... вече нито работели толкова бързо, нито толкова качествено - ментетата били с все повече грешки, все по-лесно се разпадали... Накрая хората се ядосали на съществата, взели да ги нагрубяват... Какво станало след това оставям на вас :)
някаква аналогия с китайците?! (това е разказ от преди 50 години, когато в Китай още са ходели по дърветата...)
Поздрави на всички мечтатели!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: bb49904540 |
|
2. Какво им разпаряш.. По-добре да прочетат "Наричйте ме Беки!" част 1386, където й дошло миг Кумчо Вълчо да я изяде, та я ял с кетчуп и майонеза.
Не е ли сдъвкано и изплюто в устичката, гарнирано с куп помпозни, но затова пък безсмислени ефекти - никой не се "връзва" вече да чете. За какво да се хаби?
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 78d028e4a0 |
|
3. Чела съм Капитан Немо, наистина, много хубава книга... Аз също имам оригинала. През цялото време докато я четях си задавах въпроси свързани с капитан Немо - какъв е той, какво крие, защо е толкова тайнствен. Всъщност я четох, когато бях на 11, сега съм на 15 и не си я спомням толкова добре, но свърши без край, или по-точно казано с отворен край и малко се разочаровах, защото всички тези загадки, които чаках да бъдат разкрити си останаха... загадки. Иначе до колкото си спомням беше изключително добре описан животинския свят в океана, и това нещо, в което се намираха всъщност е подводница. Когато Жул Верн е писал книгата, подводниците все още не са били изобретени. Като цяло той е измислил подводницата без да иска... просто с фантазиите и романа си е създал нещо, което човечеството използва и до днес. Трябва да я прочета пак тази книга, а всеки който го направи няма да съжалява :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: f3e531dd0d |
|
4. Автора,
Радвам се, че всички коментари са положителни и се радвате на това, което съм написал, а и като цяло, че има хора като мен, които обичат този жанр.
В момента чета и другите книги на Жул Верн и ще споделя и за другите му книги в отделни теми.
Номер1, ще прегледам и за книгите, които си споделил в първият си пост - Благодаря ви :).
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 04a93324d6 |
|
5. Ти за първи път ли четеш книга? :)
Може би затова си така развълнуван :)
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: f3e531dd0d |
|
6. Все пак много по-добре късно, отколкото никога. Не мислиш ли?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
