Притеснява ме мнението на нашите.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124694)
 Любов и изневяра (30696)
 Секс и интимност (14700)
 Тинейджърски (22080)
 Семейство (6793)
 Здраве (9792)
 Спорт и красота (4788)
 На работното място (3382)
 Образование (7451)
 В чужбина (1714)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1774)
 Други (19434)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Притеснява ме мнението на нашите..
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1349 пъти
Здравейте. Пише ви едно дете на 14 години. Не съм хлапак, не се притеснявайте. Момиче съм. Нека минем на темата.
Още от сега започвам да си правя планове за бъдещето, за това къде ще уча. Твърдо решена съм да замина за чужбина, не искам да стоя тук колкото и мъчно да ми е. Проблема са нашите. Говорили сме заедно по тази тема, те просто не са много съгласни с моето решение. Искам да уча и евентуално да живея в Америка. Това е мечтата ми и няма нещо, което да ме спре. Но мама и тате не искат да ходя там, искат да замина за Русия. А аз дори не си и помислям за тази държава, просто не искам. Когато спомена за живот в Америка те като чели се стресират, изпадат в ужас. Не знам кое ги мъчи толкова, не мисля че е това, че трябва да свиквам с езика или начина на живот. Езика изобщо не ми е проблем, уча много усилено, учителите ми са много доволни от мен, по английски казват, че за моята възраст го владея прекалено добре така да се каже. Идва ми отвътре. Свиква се с всичко, не разбирам какъв е проблема. Надявам се да не са парите, защото винаги са ми казвали, че ще направят всичко за да бъда щастлива, тогава защо не искат да споменавам дори Америка? Не чак така, но не са съгласни. Братовчед ми казва, че ще си променят мнението с времето, но имам съмнения въпреки това. Помагайте какво да правя, как да им кажа, да им обясня, че това е мечтата ми?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 1 месец
hash: 4d451518ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Сега си достатачно голям/а, за да разбереш, че всичко е свързано и със средства. Аз те подкрепям по принцип да следваш мечтите си, защото самата аз на твоите години реших да замина да уча в Германия, но знам и какво ми струваше това - навремето чакахме и за визи (то за Америка и сега е така), спали сме пред посолствата, после нашите нямаха и елементарни средства дори за билета до там - отидох да мия буквално чинии, работих над 2, 5 г., за да събера пари изобщо да се закача да уча, а в Германия образованието е евтино... няма да обяснявам с подробности препядствията ми, но до 25-26 г. възраст аз буквално бял ден не видях - мизерия, учене по цели нощи и работа (ВСЯКАКВА, включително тежка и неподходяща за жена)... бягаш от лекции и така нататък, за да изкараш пари.
Ако нашите имаха пари да ме издържат ИЗОБЩО да уча някъде (дори в България! ), определено от днешна гледна точка бих завършила един Бакалавър на спокойствие, а за Магистър светът си е в днешно време твой. Не съжалявам, защото при мен нямаха пари за образование и в България, гърчът щеше и в София да е подобен, това ми е ясно, но сега съм на 30, успяла жена със средства, някаква кариера, а се чувствам стара и изхабена. Хората на моята възраст за мен са мноооого млади, наивни, лекомислени и затова не мога да общувам с тях и да имам нормални приятелки и приятели. Житейският опит така ме е променил, че чак хората над 45-50 г. могат изобщо да ме разберат в някаква степен. С две думи - младостта ми си отиде по проблеми и мъки, психически съм стар човек, макар че постигнах мечтите си за елитно образовение по желаната от мен специалност, град, държава, университет.
Днес знам 4 езика и още един пасивно, специалист съм в областта си, ръководя фирма, хора, сключвам договори, понякога съм хищник към доставчици и работници и ежедневието ме е погълнало, но когато остана сама, осъзнавам, че съм един стар, изхабен човек.

Колкото до САЩ - съветвам те ако имате средства първо да отидете като туристи до там. Аз обичам американската култура и хора, имам туристическа виза до 2022 г. за там, наскоро се върнах от там (обикаляхме Калифорния, Колорадо, Аризона), но НИКОГА не бих живяла там. В САЩ има страшно много позитивни неща, но манталитетът спрямо европейския е много различен. Аз работя с ВСЯКАКВИ европейци (включително руснаци и гърци :)), но разликите честно казано не са големи в манталитет и начин на живот. В САЩ ми харесва свободата на духа, на живота, независимостта от държава и институции (които практически отсъстват в живота ти, освен най-най важните институции като армия и полиция), но това е трудно за един европеец, който е социално настроен, чака от държавата малко или много в тежки ситуации.
Например ако минеш през Аризона ще видиш природни красоти, но и страшна мизерия ЗА НАС (за американците е свобода), там ако нямаш здравна осигуровка не можеш ИЗОБЩО да отидеш на лекар, гледаш хора, които живеят по-зле от нашите цигани, но това не е нещо за което се възмущават американците - не, това е СВОБОДА.
Можеш да боднеш своята къща навсякъде, дори да е чист коптор (в дерета, пустини, гори, където ти хрумне), това е СВОБОДА.
В един момент за мен като европейка ми е много свободата.... и след 3 седмици искам да си ходя.
Не мога да гледам социалната несправедливост там, която е в ПЪТИ по-страшна от тази в България, НО
.... следвай все пак мечтите си :) НЕ мечтите на вашите!!!

това от мен

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: d173c6f6f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Брат ти донякъде е прав, защото в момента ти остават 4-5 години до евентуалното заминаване, за което мечтаеш и то ти изглежда далечна мечта. Но когато наближи и после когато евентуално заминеш, наистина ще мислиш по различен начин.
Като човек който си е мечтал да замине надалеч и го е постигнал мога да ти кажа, че въпреки това, че днес имаме възможността да опознаем света от компютъра си, невинаги първоначалната ти представа съвпада с реалността. Освен това в днешно време все повече и повече хора от цял свят се развиват в държави, които не са им родни и все повече и повече хора пътуват, така че това да отидеш в чужбина не е кой-знае какъв успех. Пък и където и да отидеш, животът е един и същ. За нас звучи престижно някой да е учил, работил или живял в западна страна или Америка, но в днешно време това не е кой-знае какво.

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: a512594e89
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Ще разочаровам родителите ти, но Русия си е дооооста скъпа дестинация. Иначе е много добро място за работа, а защо не и за учене (тук съм твърдо за следване в Москва, там най си заслужава, но има и други добри университети). Америка е просто една мечта - там си никой, ако нямаш пари, както казаха по-горе, ако не си плащаш застраховка, там ще те оставят да си умреш като куче. И така... Сама, като отидеш, ще разбереш, че Америка не е лъскави филми и красиви, богати хора.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker