2. Аз завърших редовно СУ и работих паралелно поне 30-40 часа седмично, а ваканциите двойно. Имам двама родители, но просто нямаха пари хората да ме издържат, имаха и друга студентка и ми казаха да съм чакала 2 г. да завършила.... Какво имах да губя? (Какво имаш да губиш ти? )
Аз обаче нямах пари дори да кандидатствам - подготовката хайде, но нямах пари да отида до София за изпита и изобщо да почна да уча. Нямах право на каквато и да е помощ от държавата, ти също нямаш освен на общежитие може би по-лесно. Само сираците от домовете имат някаква стипендийка, с която може да се живее.
Моето решение - просто отидох с предварително намерена работа, в която предлагаха и подслон (МНОГО ТЕЖКА РАБОТА). Имах само билета си до София за рейса, no way back.
И така 2, 5 г. яко бачкане (момиче съм), бачкане на три места, посещаване на курсове за подготовка и дори език учих в това време, за да не забравя ученето като процес, четене страшно много на научна литература по специалността, която исках да уча и пестене на пари.
Приеха ме точно каквото исках да уча, макар че всички крещяха, че нямало да стане, защото балът беше страашно висок.
И се почна работа учене.
Как завърших ли?
Ами с учене, разбира се.
Лекциите не те гледат толкова дали посещаваш, а важни са упражненията. Аз си намерих работа като камериерка и в един офис почасово да извършвам спомагателни задачи. Имах късмет, че пуснаха тогава и метрото и така нарочно по протежението на метрото си намирах работи, където ходих почасово. Имах много работи. Освен това винаги ти се пада един ден седмично много малко или изобщо без занятия. Събота и неделя са ти свободни - тогава бачках поне 10 часа дневно. Аз тогава ходих да чистя къщи в Бояна и Драгалевци и да им правя граднините, защото идвам от селски, малък град и разбирам от градинарство. Гледала съм и деца, гледала съм и стари хора, била съм и келнерка и какво ли не съм била - куриер, на панаир съм работила и сума ти други неща. Ходих в Бюрото по труда и ги молих за дребни работи, те ме знаеха и ми даваха такива, намирах по обяви, а после ме и препоръчваха моите работодатели на познати, които имаха също някакви задачи. Например нощно време чистих една маркетингова агенция и едно фитнес студио. После станах рецепционистка във фитнес студиото. На бензиностанция съм работила, фастфуд... В София има работа, а накрая дори удари кризата и пак имаше работа. Ако съм нямала университет, щях повче работа да си намеря без проблем, така че който ти казва, че няма работа, просто не иска да работи.
Общежитие в началото не ми дадоха, но втората година успях да се вредя. Платих на съквартирантката си доста добре и тя се пренесе при приятелчето си - така имах стая за себе си, където мога да уча.
Понеж УЧИХ и взимах участие в упражнения, после в семинари, хората в университета си затваряха очите и ми правиха компромиси. Дори на упражнения често не съм ходила и един преподавател се учуди, че изобщо съм в неговия курс, защото не ме беше виждал... и ме пускаха до изпити, разбира се - къде ще ходят. Но какъв избор имах? Малко ми се разтегна следването. Не хванах успеха, който можеше да имам, ако само учих, но не съжаявам. След толкова работи, задачи из половината град аз познавах и доста хора, включително много хора с пари. Нали чистих домовете им, чистих фирмите им. Когато разбраха какво уча, какви езици знам на много високо ниво... ами няма какво да говоря - последните 1.5 години на следването си работих нормална работа в офис, дори в командировки в чужбина ме пращаха. Излишно е да казвам, че след завършване имах веднага работа. Нямах време да отида на тържеството по предаване на дипломите, така че нямам снимки с шапчици и тем подобни, но пък имах работа и то доста добре платена. Пратиха ме дори за доста годинки в чужбина. Обиколих няколко държави и преди години се прибрах и започнах свои бизнес със съпруга си, с когото по стечение на обстоятелствата също се бях запознала чрез странните си студентски работи - чистих му офиса и той дори страшно много ми се е карал и е недоволствал, а явно си ме е бил харесвал още навремето, а като се прибрах отново в София ме потърси. С две думи - много спечелих от паралелната работа по време на учене.
От държавата или родителите си не съм взела никакви пари. Това ми даде свободата сама да решавам. Случвало се е да не си взимам и изпити, но никой е нямало да ми държи сметка за това, докато колегите ми се тръшкаха и реваха и се чудиха как да кажат на родителите си. Имахме един изпит по Търговско право, където скъсаха 97% от хората, а аз имах Тройка :), беше голяма драма, буквално момчета реват като малки деца, а просто професорката се била заяла с началството и искала да си покаже колко е лоша... и ние между шамарите
Отделно ТРЯБВА да купуваш разни много скъпи учебници. На мен ми искаха един американски учебник, които беше писан и от нашия професор и струваше 100 лв. отделно имаше упражнения за още толкова с диск. Ако не си купиш учебника, не можеш да вземеш изпита. Средно 50 лв. на месец ми ходеха по копия на учебници (не много легално) и други такива неща.
Не съм се лишавала от нищо, дори имах своя стая винаги с баня и тоалетна, но не ходих по заведения и дори кафета си позволявах в края на следването. Дрехи не си купувах никакви почти. После почнаха намаления по МОЛ-овете и дойдоха хубавите втори употреби и си взех дрехи, защото истината е, че ми бяха закърпени дрехите в края на следването и имах едно палто на майка ми, което беше изтрито до последно. Много работех, но разбира се все ниско платени работи - такива, каквито хората без работа не искат да работят.
Не съжалявам. Ако имам днес някакъв успех, то е не заради наученото в университета, а заради връзките, познанствата, които си направих тогава и най-важното - заради натоварването, на което свикнах. Научих се да поемам много ангажименти и да ги спазвам, научих се да се организирам и да организирам, научих се ДА ОТКАЗВАМ на хора, научих се да уча нови неща. Пари не спечелих кой знае какви, но успях да си покривам разходите и най-важното- повярвах в себе си. Работата носи удоволетворение и като нещо си успял да свършиш - ти виждаш резултатите и ти носи това удоволетворение и самочувствие. Така при търсене на нова, хубава работа на интервюто си много спокоен, а и имаш задължително гръб от препоръки от хора, които са доволни с твоята работа...докато мамините и татини синчета и дъщери имат гола диплома и треперят, защото нито знаят как се работи по специалността, задачи...решенищ, нито могат да работят
Затова - изобщо не се страхувай от работа и учене едновременно. В УНСС дори всички почти работят и нямат проблем. Мои съсед завърши там и работи като мен през цялото време, а днес работи в американска компания... завърши със Среден 3, но имаше 5 г. стаж, знае американски английски още от гимназията и за разлика от колегите си винаги е имал работа.
Няма да те лъжа - ако не почнеш работа още в университета, просто след това няма как да си намериш работа, освен ако родителите ти не те уредят. Е, аз нямах такива връзкарски родители, така че... работа, работа, работа и който ти казва, че с работа не се успява - ЛЪЖЕ. С работа точно днес се успява най-много.
|
