 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Искам да уча право
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 4410 пъти
Здравейте, догодина ще съм кандидат-студентка и мисля да уча право, та реших докато все още е лято и имам повече свободно време да си потърся някакви учебници или помагала, които да са ми в полза, когато започна да уча право. Бихте ли ми казали ако знаете долу-горе какво се изучава в правото и ако може да ми препоръчате книги, учебници или помагала, които са написани ясно и са подходящи, въпреки че все още не съм почнала да изучавам право. Ще ви бъда много благодарна! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7d354321d6 |
|
1. Далеч не те съветвам да го учиш това. И аз исках да запиша право, но адски много хора го записват. Ако нямаш връзки после да те уредят в някоя кантора, значи няма никакъв смисъл. Познавам хора, които са завършили право, но нямат връзки и няма кой да ги уреди и сега работят като обикновени продавачи. В живота всичко опира до кой на кой какъв е, а не колко и къде е учил, казвам ти го сега, защото после ще е късно.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 0c38f6b0f6 |
|
2. " Бихте ли ми казали ако знаете долу-горе какво се изучава в правото " - Правото не е долу-горе. То трябва да е точно като математиката. Това долу-горе го изхвърлете от съзнанието си. Ако мислите да ставате като днешните корумпирани съдии, може и да го ползвате, те точно с него работят, нагаждат делата според парата. Дано станете некорумпиран съдия, такива са нужни на народа. Сегашните работят за олигарсите и мошениците.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 9624baed6e |
|
3. Здравейте!
На 15 години съм и от доста време се интересувам от тази професия.
Знам, че трябва да съм добра по БЕЛ и История, но проблема ми е, че с годините по История някак си не мога да ги запомня за дълго време и от тук идва първият ми въпрос вие как си учите/учихте годините?
Още, когато бях на11/12 знаех, че искам да работя тази професия. Просто ми е интересно, влече ме и това е.
И не искам да стана, , мазен'' адвокат ако ме разбирате.
И вярвам, че с честен труд и много усилия ще постигна това, което искам!
Искам да кандидатствам след 12-ти клас в СУ.
Ако вие следвате там как влязохте, трудно ли ви беше в началото, когато кандидатствахте?
Колко ви струва един семестър и колко семестъра има в годината?
Плащахте ли нещо, когато попълвахте документи?
Чувала съм, че ако имам на матурата в 12-ти клас по БЕЛ и История 6 и че направо ще ме приемат- не вярвам да е точно така, затова моля да ми обясните как стоят нещата.
Интересно ми е как минава един час в университета т. е. , , учебен час''
И как се подготвяте за другият ден?
Какво трябва да учите?
Има ли часове, в които да ви дават някакъв въпрос, по който да разсъждавате?
Дават ли ви домашни или подобни неща?
МНОГО ЩЕ СЕ РАДВАМ АКО МИ ОБЯСНИТЕ ВСИЧКО СВЪРЗАНО С ПРАВОТО.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 8e5d6eb0f1 |
|
4. Здравей,прав/а е Номер 1 правото е доста трудно.Не искам да те плаша,но за право трябва Много да се чете.И зависи къде искаш да кандидатстваш?Ако ще кандидатстваш в Софийския университет там изпити са тежки теми по литература и история.Там са теми.А в УНСС там са тестове.И важно е къде ще кандидатстваш?Ако ти искаш да учиш право и ти харесва записвай,но ако те карат или ти настояват и не ти харесва- не се записвай!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: fd83ab41b1 |
|
5. Душици златни, като човек, който след една година ще е дипломиран магистър по право от Софийски университет, искам да ви кажа, че съвсем не е това, което гледате по филмите. И също така съвсем не значи, че ще получавате добри пари, защото малцина са тези, които стават наистина добри адвокати.
Не е като в училище, така че задължително трябва да забравите гимназиалното мислене, че трябва да се учи ден за ден. В университета разчитате само на себе си и на собственото си желание да бъдете нещо. Никой няма да ви помогне или обясни. Сам сядаш в библиотеката и четеш, докато не заспиш на плота.
Така.. вероятно ще влезете, защото не е безкрайно трудно човек да влезе право, въпросът е как ще излезе. Като възпитаник на Софийски университет и минала вече почти през ада на много тежки сесии осъзнах, че правото не е за всеки. Правото не е точна наука (това към №2), правото е въпрос на тълкуване и начин на мислене, ако щеш начин на живот. За правото не ти трябва зубърски манталитет, а много добра логика и много мислене, даже способност да виждаш връзките между две на пръв поглед ирелеванти факта от действителността. Може да имаш една разпоредба, която да се изтълкува по няколко различни начина в зависимост от фактите, върху които я прилагаш. Затова добре си помислете дали е за вас, защото това, че сте отличници в гимназията, не значи, че ще сте отличници в университета. А това, че сте отличници в университета, съвсем не значи, че ще сте отличници в професията, защото понякога точно най-големите отличници са пълен провал. Преценете си качествата много добре и си дайте ясна сметка, че правото изисква много жертви. Финансови такива - защото има предмети, по които литературата ви е минимум 300 лв. Лични такива - защото понякога се налага да прочетете 800 станици за три дена, само защото имате колоквиум по облигационно право примерно. А никой няма да ви цепи басма, ако не сте се подготвили достатъчно добре и няма да ви пита дали сте били болен, или сте си развявали байрака. Ще ви се повръща от четене на права литература, няма да имате време за себе си и прочие.
Та. Това, което искате да знаете.
Влиза се с два изпита - български език и история. И не, не са ви достатъчни само матурите, но да, трябва да имате шестици задължително на тях, защото баловете за влизане са катастрофално високи (е, поне по мое време). Всяко ново начало е трудно: аз си спомням при първия си месец обща теория на правото в първи семестър, се обадих на майка си разплакана и исках да се върщам обратно вкъщи. Нови хора, нов град, общежитие, безумен транспорт. Буквално си сам. Но после свикваш. След втори курс си пушка, защото си минал основата на основата. :) Семестриалната такса е 250 лв (все още) за Софийски университет, не знам дали няма да я вдигнат, докато ви дойде времето, семестрите са два брой с три задължителни и още два избираеми предмета.
Няма такова нещо като "учебен час". Има лекции, всяка лекция е различна - по два, три и четири часа, с почивки (също различни - 2 в повечето случаи по 15 минути). В лекциите първите години поне закони не ви трябват, но като цяло на тях задължително се носят закони; преподавателят минава по един въпрос от конспекта, понякога повече, разбира се. Имате и семинарни занятия, които са по два часа за определени предмети и три за двусеместриалните предмети, при които вече трябва да си подготвен по предварително зададена тема. Е, не винаги ти ги дават предварително, но ти трябва да си чел в повечето случаи минимума - закона. :)
Няма такова нещо като "подготвяне за другия ден", "домашни", "въпроси за разсъждаване", както казах, това не е гимназията. Подготовката е нужна за семинарните занятия, на лекции няма какво толкова да си говорите с преподавателя, макар че аз обичам да чета това, което лекторът е казал, че ще чете на лекция, за да мога да задавам въпроси и да си изяснявам нещата. Естествено осланяш се на собствената си самоподготовка, никой няма да ти каже "Седни и учи точно това". В някои упражнения дават казуси - напр. облигационно право, търговско право, семейно и наследствено право.
Два пъти в семестъра по всеки предмет почти правиш колоквиуми, които са на около 30-40 въпроса от конспекта. В някои случаи нямат тежест за оценката от изпита, но в по-голямата част - всъщност никой не ти казва, че имат, а ТЕ ИМАТ.
Ако ти е любопитно какво се учи, какво представлява програмата, какви са конспектите, разгледай сайта - www. law. uni-sofia. bg
Не знам какво друго да кажа, освен че ще следя темата, питайте каквото искате да питате. :)
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: f6d7005800 |
|
6. Номер 5, коментарът ти не можа да не привлече вниманието ми. И аз като вече студентка в пети курс в СУ мога да кажа туй-онуй или по-скоро да направя коментар към споделеното от теб.
"Адът на много тежки сесии" - сериозно ли? "300 лв за литература по един предмет" - кой е този предмет, драга? И в правото се влизало страшно трудно - определено преувеличаваш. Особено имайки предвид, че тази година в СУ приемат с тройки на кандидатстудентските изпити.
Истината е друга, драга авторке и номер 3. Юридическата професия, както и юридическото образование, са безкрайно опорочени. И Софийският университет, макар и като най-добър университет за специалност "право" в България, е далеч под очакваното ниво на обучение. Голяма част от преподавателите унижават студентите, пишат ниски оценки масово, за да покажат, че предметът им е значим, а във воденето на упражнения и лекции далеч не са изрядни. Студентите от своя страна пък често изобщо не ходят на лекции и упражнения, защото работят или защото просто ги мързи. Преподават се теоретични неща, тотално несвързани с живота и с практиката. Липсва практическа подготовка. Студентите се готвят за изпита седмица-две преди него. Често дори не четат учебниците (струващи 300 лв според номер 5), а разни записки от по-горни курсове. Липсва развиване на собствено мислене, липсва и контрол върху изучаваното по време на семестъра, защото колоквиумите (или контролните, както ги наричахме по ученически) или не биват оценявани, или оценката им не играе никаква роля при формиране на крайната оценка от изпита.
Колегите са злобни и завистливи, с мании за величие, ученическа зубращина, натегачество и бележкарство. Но пред външните хора се правят на велики, защото нали учат право в Софийския университет.
И такава е ситуацията в най-доброто учебно заведение в Българи. Сами си правете изводите какво ли е в провинциалните университети.
Ако бях на ваше място, нямаше да уча прав в България. Успех :)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 93aec85e86 |
|
7. А някой може ли да ми каже нещо повече за следването на право в чужбина, например в Германия или Англия?
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 6e6f52797a |
|
8. За Германия мога да кажа само, че най-добрият университет за право е в Хайделберг, но градът е малък, скъп и няма работа. Лоши и нелегитимни университети обаче няма като не препоръчвам унитата в Хамбург и Франкфурт, но иначе където и да влезнеш, без хляб няма да останеш с право.
Кандидатстването е по документи. Лесно се влиза, защото българите имаме надути дипломи. Трябва ти защитено ниво по езика C1 - тест DAF от Гьоте Институт например или DSH на място в един от университетите като разликата е, че с DAF можеш да кандидатстваш и други специалности, а с DSH само при право да кажем само хуманитарни или технически, и така нататък - той е специализиран по специалност като думи, но казват хората, че е бил по-лесен.
Задължително ниво на език C1 и нагоре, защото литературата е много трудна, на изуст се учат закони на език от 18 век. Внимание - немските закони са повече и по-сложни от нашите. Нашият търговски закон е една тетрадчица, немският е вече книга, но в другите видове право разликите са вече в томове - просто нашето право е модерно, съкратено от ненужни глупости, а немците са традиционалисти и имат цели пасажи за краденето на кошери и тем подобни параграфи, отделно има хиляди изключения, защото са голяма и разнородна държава - винаги има група, която се чувства ощетена от нов закон и долу под всеки член имаш до 20 параграфа.
Знай, че където завършиш право, там ще и работиш. Не можеш с немско наказателно право да оперираш у нас като прокурор да кажем.
Таксите в немските университети отпаднаха, но има едни 150 евро такса на семестър за обработване на документи. Отделно 80 евро са ти фикс за здравни и гледане при болест. Общежитията са различни като цена, но от 250 евро до 480 на стая, а аз съм плащала 450 евро за стая с обща кухня и така нататък. Нямаш право да живееш по двама, освен ако не си двойка и не се регистрираш официално. Чака се за общежитие от 1 до 6 семестъра, зависи от града, аз чаках 3 семестъра.
Животът противно на предубежденията у нас е много по-скъп от у нас, имаш разходи, които у нас нямаш... услугите са на космически цени да кажем и наемите в последните години са станали много високи там, където бяха ниски (Берлин, Лайпцих, Дрезден), дори храната е по-скъпа, особено за българите, които обичаме много скъпи зеленчуци като чушките. Познавам хора, които пеят песен за чушката в Германия (ха-ха) и други емигрантски неволи - къде да намериш чубрица, лютеница и как да ядеш обработените им храни без да се разплуеш. Трябват ти 800-1000 евро от мама и тати всеки месец, защото специалността е толкова тежка, че не можеш да работиш паралелно, а хората които учат това са много амбицирани и учат и по нощите, взимат амфети преди изпити - конкуренцията е страшна.
Начинът ти на живот ще е учене, учене, учене, учене. Забрави за учене и работа при право и медицина специално, правото е по-зле, защото медиците имат практика семестри и платена практика в болниците - все падат парички.
Няма стипендии за успех на практика, но има социална. Виж дали имаш право, аз като живеех нямахме още българите право, но с тези пари не можеш да живееш също и мама и тати трябва да спонсорират.
Писах, че лесно се влиза... но не писах, че трудно се излиза. От един випуск завършват 30-40% от немците и към 10-20% от българите, които са получили място. Идеята на немското образование тук е да даде шанс на желаещите да учат желаната специалност, но после се отсява с изпити.
За Англия мога да кажа само, че принципът на правото е по-различен от у нас. С немско право по-можеш да вземеш някакви приравнителни и да практикуваш на Континента (включително в България), но англосаксонското право си е съвзем различно по принцип.
Отделно образованието там е скъпо и кредити на българи вече спряха да дават заради многото злоупотреби и невръщане.
Тоест мама и тати да подготвят още повече пачки.
Обобщавам - специалностите Право, Медицина, Икономика са тройката, която се учи предимно от децата на богатите семейства в Германия (и Англия?), макар че няма по-големи такси. Просто не можеш да работиш и учиш едновременно, но и в тези специалности си трябват навсякъде и връзки за добра кариера - хората от работническите семейства изобщо не се захващат. Отделно хората, които го учат се сещай колко са мотивирани и надъхани от семействата си, колко са поддържани материално от тях. През ум не им минава да работят и да се издържат - това можеш да правиш при Педагогиките, Филология, Deutsch als Fremdsprache, Социология, Kommunikationswissenschaft и дори при Информатика, технически специалности (имат практика семестри) и така нататък.
Немците предварително си правят сметката и не учат светата Тройца ако нямат широк гръб зад себе си.
Специално за Германия мога да кажа, че ти трябват много връзки също за високите позиции, а като адвокат някой да те вземе изобщо в практиката му, камо ли да станеш съдружник. Повечето хора с право работят като юрист-консулти в разни фирми на заплатка. Печели се добре, защото малко завършват, но мъката там е до живот - очаква се да учиш и да се осъвършенстваш до живот, не е като при нас да имаш диплома и да се приключи...Отделно българското име не ти помага в търсенето на лукративни клиенти, а като защитник на бедни и безработни едвам сам ще преживяваш.
Познавам адвокатка по семейно право, която едвам преживява, защото всичките ѝ клиенти са социално слаби, така че е възможно и като адвокат да си беден (буквално беден, с доход под 1000-1100 евро месечно).
Отделно адвокатите се водят свободна професия - данъците ти са много високи и никой не му пука ти колко печелиш.
Успех и умната
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
