Житейски провал
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1589 пъти
Здравейте! Аз съм човек на 24 г. Ноември навършвам 25. Наскоро завърших семестриално история. Проблемът е, че последната година се провалих тотално на два изпита. Бях изпаднал в пълна апатия. Сериозно се пристрастих към интернет. Не съм сигурен, че съм натрупал познания. На абсолвентската се напих като животно. Не съм сигурен дали съм направил правилния избор. Истината е, че винаги съм имал такива проблеми. Пък и никога не съм се вписвал в обществото. Като ученик бях в Класическата гимназия, но напуснах поради слаб успех и подобна апатия. Произлизам от добро семейство. Майка ми е учител по история, а баща ми е завършил българска филология. Реших, че историята винаги ме е интересувала и след като заеърших Езиковата гимназия влязох в СУ специалност история. Бях ентусиазиран и работих добре първите две години. Проблемите ми започнаха средата на 2 курс. Бях изморен. Буквално спях, ядях и ходех до университета. Едва си взех изпитите, но в крайна сметка ми остана един и той се води най-трудният. Личният ми живот- пълна каша. Така и не можах да си намеря компания, с която да излизам навън. Никога не съм имал приятели. Така и не можах да си изградя връзки с хората. Животът ми течеше само в youtube и филмите. Чувствам вина, защото може би сгреших в отношенията си с хората. Не знам дали моето е някакъв мързел. От друга страна бях свикнал на този ритъм. Сега обаче загубих всякакви изгледи за добро бъдеще. Не знам какво искам. Чувствам се безпомощен навън и в безопасност вкъщи. Сега съм си при наште. Ако не успея да взема висше, мисля да сложа край на всичко. Не мога да се справям с живота.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 8d54e95583

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хей, напълно разбирам какво ти е. Аз съм в подобно положение, но не трябва да се сравнявам напълно с теб, тъй като сега съм 12 клас, а ти вече завършваш университет. Виж, няма значение на колко изпита си се провалил, трябва ти завършено висше, а ти ще го завършиш. Вече е много по-лесно от преди да влезеш в университет и да го завършиш. Аз съм на принципа: изкарай, ако трябва ниски оценки на изпитите, но го завърши. Може и аз да греша и да мисля, че е лесно, но все пак е едно училище, а ти по-гадната част си я минал, до 12 клас имам предвид. Изобщо не се тревожи за това, ще го завършиш, а и специалността ти е хубава. На мен изобщо не ми се учи, имам чувството, че точно последната година се предавам, ама това, което сега уча изобщо не ми допада и направих грешен избор в коя гимназия да вляза. Както и да е. Моя живот също тече в интернет, приятелите ми се броят на пръсти и пак не ми е приятно да излизам с някой и затова си седя вкъщи, бездействам докато нашите се мъчат да ни осигурят всичко. Не си единствен дето да се чувства така, аз се чувствам по същия начин от 4-5 години, но въпреки всичко намирам смисъл и в нищото, което правя :Д така че, не се предавай, не се отказвай. Може да ти е добре без приятели, запиши се на фитнес, тренирай, стой си като искаш у вас, някога е по-забавно цял ден пред компа отколкото навън с предатели.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 5e176643c6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Слушай какво, пич, стегни се! Аз съм колкото теб и много добре те разбирам за какво ми говориш, но с тази разлика, че аз съм жена и при мен ситуацията е маалко по-различна. Бъди с самодостатъчен! Научи се да бъдеш упора сам на себе си. Какво значи " Ако не успея да взема висше, мисля да сложа край на всичко "??? Ами родителите ти? Те са те отгледали, изучили и продължават да те гледат, а ти как мислиш да им се отблагодариш? Помисли ли за тях? Не, не мисли, че те обвинявам, просто искам да се събудиш. В България, в днешно време знам, че е много трудно за младите хора, изпитвам го на собствения си гръб. Аз завърших Българска филология, изпадала съм в такива моменти, но винаги съм намирала стимул. Винаги! И аз нямах много приятели, но сега покрай университета - имам. Да, може да са двама, но са истински! Така че - огледай се покрай теб. Животът си тече... Сега си на 25... Млад, предполагам здрав - само амбиция ти трябва да постигнеш нещо. Не си поставяй недостижими цели, а най-обикновени - ще взема този изпит, ще си намеря работа, ще поканя някое момиче на кино или някъде другаде. Много е важно да не губиш връзка с реалността. Забрави за малко за виртуалния свят. Излез навън! Дори и сам. Да, странно е от начало, но се свиква. Пък и не знаеш какви хора можеш да срещнеш... ;) Много ме докосна историята ти, защото и аз съм била така, а сега съм дори в по-лошо от описаното положение. Но! Въпреки това гледам да не се отчайвам. Да, има и тежки дни - но и това ще мине. Има и хубави дни- но и те минават. Важното е да запомниш според мен, че всичко е преходно - нито тъгата ще е вечна, нито щастието. В първия случай не бива да се отчайваме, а във втория да се самозабравяме... Айде, че стана много дълго. Успех и горе главата! 90-ти набор сме млади още да се отказваме :)

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 5536443e8a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Тука гледам има и други като мене. Аз съм същия. Дълга е историята ми, много подобна на твоята, само че се забърках с наркотици. Завърших семестриално и сега не мога да взема последните 2 изпита. Ходих на уроци, взимах отпуски, но не можах да ги взема :(. Всеки ме гледа като че ли съм най-големия глупак на света. Това ми се отразява много на психиката. Все пак мисля, че трябва да се стегнем и да покажем какво представляваме! Ще намериш приятели. Знам как е. И аз съм бил без. Бил съм и с много. Сега са 2-3 ма. Стягай се! :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 2 месеца hash: 5721947267

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   То трудното започва, като завърши "вишото", ще трябва работа да си търсиш, гадже ще искаш да си имаш, ама ако си стоиш у вас и мрънкаш, няма да стане. Ти ако пред тези неща превиваш крак, по нататък не ми се мисли. Имаш два варианта-приемаш пред себе си, че си неудачник, седиш си у вас и се самосъжаляваш или се стягаш и започваш да променяш нещата, които не харесваш. Имаш и трети вариант, който също е ок, просто започни да си харесваш живота, такъв, какъвто е, не го наричай провал-мързелив си, ок, нямаш много приятели, ок, все един ще се намери, ще си намериш някоя по-лека работа, там някоя колежка ще хвърли око на мързеливата ти особа и така :)

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: fa60bc85dd

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Дравей. И аз имам тоя проблем. Завърших и учех през цялото време. На 25 съм и аз. Буквално бях като затворник докато учех. Сега ми е много тежко, че нямам приятели и социален живот. За щастие имам приятелка, но пък нямам никой друг. Затова и не ми се излиза по дискотеки. Бачкам в привинцията, щото в София има много с моята специалност и не си намерих работат там. И то работя в един много, много скучен офис и в град, в който почти няма хора на моята възраст. Не познавам никого. А смятах, бях си обещал, че след Уни ще се променя и ще стана контактен, че поне ще опитам... ама как... в този заспал град няма никога, няма хора на коите години, няма забавления... в работата - скука, офисни мишки дето не говорят. Никога не бях виждал толкова много вдървени хора в живота си... смятам като си взема първата заплата да отида в София и да се напия като животно, да я профукам за 1-2 нощи... изобщо не ми пука. Писнало ми е от всичко... Може би ние неудачниците трябва да се събираме и да си правим кефа заедно... но и ние сме такива, че не се търсим дори, защото не знаем, че съществуваме... Без майтап, ако имаше начин щях да те намеря и да ти предложа да излезем някъде. И аз харесвам историята...

 

...