Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 1 и 3, никого не съм искала да карам да се чувства засегнат със забележката ми относно правописа. На мнение съм обаче, че, когато ти направят забележка и не си прав, трябва да си признаеш и да се опиташ да коригираш грешките си, а не да се опитваш да нападаш този, който ти ги е посочил. Дублетните форми на думите в българския език не са чак толкова много, но е удобно оправдание да се каже, че все някога погрешно написаните думи ще станат правилни. :))) В последния Ви коментар отново намерих правописни и граматически грешки, но предпочитам да го оставя откриването им като упражнение за автора. Един безплатен урок на ден е повече от достатъчен. ;)

Не съм съгласна с твърдението, че правописът не определя успеха в живота. Определя го, доколкото чрез него хората проверяват твоя умствен багаж. Кандидатстването в университет става чрез полагане на изпити, в които оценяват и правописа. Аз лично не бих наела някой, който не пише грамотно. Ако ръководя голям бизнес, никога не бих искала контрагентите ми да получават неграмотно изготвени документи - това говори зле за качеството не само на персонала, но и за стоките/услугите, които предлага бизнесът.
Колкото до това дали печеля огромни пари - в сравнение с много хора вероятно печеля, на други доходите ми може да им се сторят средни или дори скромни. Зависи от аршина, с който мерите. Печеля достатъчно, за да се справям сама с покриването на всичките ми разходи (битови - наем, ток, вода, телефон, интернет, храна, дрехи, козметика; почивки; посещение на фитнес зала; различни хобита и др. ) и заделяне по някой лев настрана. Всеки започва от някъде и за адвокат със сравнително кратък стаж, който не е бил побутван от родители и сам гради името си, бих казала, че се справям по-добре от много други мои колеги, които са разполагали с множество привилегии още от раждането си. Справям се по-добре и съм по-успяла именно заради това, че съм грамотна не само по отношение на правопис/правоговор, но и по отношение на работата, която върша.
Както и да е, темата не трябва да се превръща в трибуна за лични нападки. Авторът й е на 16 г., до кандидатстване има още 2 г. Съвсем спокойно може да изчака още една година преди да вземе окончателно решение за бъдещата си професия.

7.   Вижте номер 3/6 - уважавам мнението Ви, но ще се учудите, че правописът в повечето сфери не от значение за успех в работата.
Работила съм и в чужбина - шефът ми беше гений в своята област, но имаше отвратителен правопис на английски език, който предизвикваше усмивки, но не му попречи да взима 2 милиона заплата :). И представете си - изпращаше пълни с грешки писма на доставчиците ни и на нас, включително презентациите му бяха пълни с грешки. Днес ръководи маркетинга в огромна фирма за мобилна техника в Китай и не вярвам да си е подобрил правописа.
Секретарката на мъжа ми има по-добър правопис от него, но взима 1/50 от дохода му, но тъй като вие твърдите, че с правопис сте се издигнали - коя съм аз „неграмотната“ да ви противореча - особено правописът на „световния“ език български е от значение за високия доход на един човек.

Ще се ужасите пък какъв правопис имат лекарите, пилотите и така нататък, но да - ако за някого правопъсът е определящ, сигурно е голям шок да осъзнае, че навън има хора с математически и други способности, които успяват в живота и без перфектен правопис и хора с перфектен правопис (филолози), които броят мухите в Бюрото по труда. Правописът не е квалификация. Да, прави лошо впечатление в началото ако не е добър, но когато резултатите са добри, кой ти гледа правописа. Имам работници, които не могат да напишат собственото си име без грешка, но могат за 1 ден да направят 200 лв. с майсторските си умения, защото това ги е влечало и това работят от 16-годишни. Понякога такива списъци с материали ми дават, че ми трябва Гугъл преводач.

Сега по темата - Авторке, харесва ми твоя хъс! Не оставяй другите да те разубедят и ако искаш да учиш в СУ кандидатствай там докато те приемат, защото действително това е ТОП адресът за Право у нас.
Не са важни желанията на родителите ти, защото те са си изкарали тяхното и няма нито да учат медицина, нито да работят като лекари и изобщо не е вярно, че у нас завършвали много малко лекари - точно обратното. В световен мащаб имаме дори прекалено много лекари на глава от населението - няма застрахован човек. Има и достатачно лекари, които едвам-едвам преживяват с работа в Бърза помощ, в болниците или не могат да си съберат пациенти, така както има лекари с по 5000 пациенти, които на месец взимат над 7000 от НЗОК, отделно частни прегледи
За всяка професия се иска призвание. Ако нямаш призвание просто не си достатачно добър, за да издържиш на конкуренцията и да живееш добре.
Това се отнася за всяка професия и занаят, а за юристи и медици се отнася с особена сила - никой не би рискувал да се довери на лош юрист или медик. При тези професии няма средно положение - или си добър и печелиш повече от добре, или нямаш клиенти (пациенти) и броиш стотинките.

На 16 г. е точната възраст да вземеш такова решение. Аз на 14 г. вече знаех с какво ще се занимавам, а на 15-16 г. си бях харесала държавата, в която да уча и университета, на 17 знаех езика на ниво C1, на 18 заминах, макар че всички ме разубеждаваха и ми казваха как нямало да успея, а когато съучениците ми кандидатстваха в България и почваха следването си каквото са ги приели (повечето пъти нежелано), аз вече бях се устроила и си постелвах за моето ЖЕЛАНО следване. Разликата беше само, че завърших 1 година след тях, но на 27 г. вече имах подчинени като тях, а те още се бориха с идея какво да учат като Магистратура, второ висше и какво да правят изобщо.

Точно това, че ТИ взимаш решението ще ти помогне и в трудните моменти, когато хората, които учат заради родителите се отказват или завършват криво-ляво, за да кибичат цял живот и да винят родителите си за своите неуспехи. Не казвам, че ще е лесно да учиш каквото и да е било, но ако нямаш желание и интерес това ще те смаже буквално - виждала съм го при колеги и от тях съответно нищо не стана - удължаваха следването си на макс и накрая останаха безработни, макар че са завършили престижен университет в богата държава. Всичко си зависи на 100% от теб! Имай цели в живота си и ги преследвай - и не говоря само за следването, а по принцип. Мой колега учи заради родителите си и после стана огранизатор на партита, отиде да живее в Румъния и сега дори ще организира DJ-партита у нас - загуби 4-5 години в университета да учи нещо, което изобщо не го интересуваше и буквално да се влачи по коридорите със страдалческо лице и без настроение и желание. Родителите му бяха ужасени, разбира се, от идеята му да живее в Източна Европа и да се занимава с това, но 5 г. по-късно е известен в сцената и живее ако не богато, то добре.
Уважавай родителите си за дома и всичко, което са ти осигурили, но нямат право да ти определят следващите 50 години от живота, а ако не те подкрепят в желанието ти да следваш Право в СУ те самите са глупаците и губещите, защото ти и сама можеш да се издържаш и да си завършиш, а те губят едно чудесно дете заради глупави амбиции.

8.   От Авторката:
Може ли да ви попитам защо в официалния сайт на СУ за специалностите на Юридическия Факултет за бакалавър има само Международни отношения, а Право за магистър? Условието за магистър, е вече да имаш бакалавър, тогава защо няма бакалавър по Право за юрисконсулти? Как всеки казва ще уча Право след 12 клас, а всъщност първо трябва да учи нещо друго така ли? Би трябвало да има бакалавър Право преди магистратурата, или тя да се започва след 12 клас, а не след първо висше в друга област :/.

9.   Аз съм юрист и номер 2 е напълно права. Не слушай небивалиците на номер 1. Само за пример ще ти дам, че преди няколко дни ходих на маникюр и маникюристката беше юрист- завършила, работила в държавната администрация, след което я съкратили и ненамерила си работа. Като цяло при нас всички се надяват да се намърдат на държавна работа- някои успяват, но с много връзки. Имам много познати, които си намериха хубави работи с връзки. От друга страна в частния сектор има работа само в София и то нископлатена. Работа като юрисконсулт, а не работа като адвокат. Мисля, че трябва наистина да си наясно с какво се захващаш, защото аз не бях и положих зверски усилия за да постигна някакъв успех. От 2010г ходя на конкурси за съдии и чак тази година успях и то разбира се не за София, където живея, ами на майната си за друг град, без ясна концепция дали ще мога да се върна обратно. И не ме питай колко съм чела, защото слава богу мъжа ми взема добра заплата за да мога да си позволя да не работя и да чета за тези изпити, при които всяка стотна надолу те вади от класирането. За справка виж сайта на висшия съдебен съвет и погледни колко души се явяват на конкурсите и за колко места. Ама гледай за младши, защото там са хората без стажа. Аз лично смятам, че медицината е по-добрата професия, но щом не те влече е проблем. Запиши право, но се подготви за голяма борба и дълги години бедност. И ако нямаш връзки наистина е трудно.

10.   1/7 е като котка - никога не пада на гърба си. и да й посочат, че не е права, събира от девет дола вода да докаже, че това всъщност не е кой знае какво.
авторке, правото е регулирана професия и не може да бъде бакалавър - може да се учи само 5 г. и излизаш като магистър. номер 2 и 9 са прави - много е трудно, защото почти всеки университет бълва юристи, а търсенето не е чак толкова голямо. не че не можеш да се реализираш, но е трудно и бавно докато се докажеш. за БСУ не сте съвсем прави, случайно и аз съм от същия град и познавам немалко хора, завършили там и реализирани добре. ако те приемат в София и имаш възможност, учи там, но там реализацията е още по-трудна заради по-голямата конкуренция.
Ж44

11.   Пак е номер 2.
Правописът не е квалификация, а нещо елементарно за интелигентните хора. Това, че някой неграмотен получава много пари, не е правило, а изключение. Както и да е, нека момичето завърши и кандидатства за "юрист-консулт", пък да видим кой ще я наеме. :)
Ако човек е грамотен, това е предпоставка да се счита, че освен правописа, вероятно и други неща е успял да научи добре. В хубавите университети все още приемат бъдещите юристи с изпит по БЕЛ. Когато аз кандидатствах, взимаха доста стотни за липсваща запетая или правописна грешка. В СУ има квоти за мъже и жени. На мъжете им стигат по-ниски оценки, но една жена може да не бъде приета в СУ именно заради липсваща запетая. Напливът е огромен, конкуренцията - също. По мое време с оценки под 5, 25-5, 50 трудно се влизаше, а неграмотен човек не може да ги изкара.
Между другото, клиенти на кантората ни - граждани на Обединеното кралство и Руската федерация - винаги са коментирали колеги, които не са грамотни на техния език. В съвременния свят, в който понякога дори не се срещаме лично с клиенти/контрагенти, дори един елементарен имейл с много грешки може да наведе на лоши изводи за компетентността на изпратилия го.
Аз лично предпочитам да не се излагам и затова във възрастта между седмата и тринадесетата ми година съм се постарала да усвоя правописните, граматически и правоговорни правила на родния ми език, но номер 1, 3 и т. н. нека си пише както си иска, това си е нейна работа. Не считам, че е квалификация, а въпрос на елементарна обща култура аналогичен с това да си измиеш ръцете преди хранене например.

А сега конкретно по питането на авторката - специалност "Право" е магистратура, т. е. завършва се директно магистър. Бакалавърска степен няма.

12.   Аз също ще се включа в дискусията, само че като наскоро завършил юрист. Завършил съм СОУ в неособено голям провинциален град. На мен също любими предмети ми бяха историята и литературата, както и езиците. Поради тази причина реших да уча право (искаше ми се да запиша някоя IT специалност, но ме спря фактът, че съм зле с математиката). Кандидатствах в СУ, приеха ме и вече завърших окончателно. Преди 2 месеца ми беше последният изпит - този за юридическа правоспособност. Оттогава съм кандидатствал за работа на над 20 места (не само в София, ами навсякъде в България, където видех подходяща обява), но резултат абсолютно никакъв - дори не ми се обаждат за интервю. Явно в тази сфера няма почти никакво значение, че си завършил СУ, както и че владея английски, ползвам немски език и нямам никакви проблеми с компютрите. Ако нямаш връзки - гориш. Не мога да говоря от името на всички завършили, има и немалък брой успели юристи, но познавам и съм чувал за колеги в същото положение като моето. Поради тази причина твърдо съм решил, ако ситуацията и след няколко месеца продължава да бъде същата, да замина и да работя в чужбина (естествено не по специалността ми). Със сигурност работата ще бъде много, но поне ще мога да си покривам всички разходи - нещо, което в България най-вероятно няма да се случи. Затова моят съвет към теб е, ако искаш да учиш нещо - най-добре в чужбина. Защото там все пак има търсене на качествени специалисти, докато тук не само че търсенето е ниско, но и трудът им е неоценен. Ако все пак наистина искаш да следваш право - можеш да го направиш, но рискът дълго време да нямаш работа или да работиш за мизерни пари, е голям.

13.   Следвай мечтата си! Повярвай ми, медицината ако не те влече - по-добре изобщо не се захващай, защото от това зависят човешки животи, не е игра на карти!!! Има ли желание, има и начин за успех!