Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм на 30 и сега завършвам и мога да ти кажа ,че на 30 тепърва живота започва !

7.   Учи, но и работи. Например, запиши нещо (дори задочно ако трябва) и работи нещо (каквото и да е) паралелно с това.

Дори и почасово като касиер ако трябва работи - няма да ти липса трудов стаж, а и ще имаш приход. И накрая ще си изкараш и диплома.

Това е най-доброто, което мога да те съветвам. Вече зависи и какво искаш да учиш.

8.   Никога не е късно да научиш нещо ново. Аз съм на 29, висшето ми е икономика и досега съм работил някакви глупости. Последната година посветих на курсове по програмиране (дори не е висше) и сега започвам работа без опит на доста прилична заплата - просто има глад за такива кадри. Баща ми също е добър пример - на 38 се качи за пръв път на кораб, на 50 вече беше капитан. Но дипломата не значи нищо - не ти е гаранция за успех. В повечето области те гледат какво знаеш и можеш и какъв опит имаш. Така че помисли първо с какво искаш да се занимаваш, каква реализация има и после мисли за висше. Успех!

9.   здравей,
за сферата в която си се насочил няма значение дали си на 22 или на 29. Това е 100 процента сигурно. Дори бих казал, че като си по-възрастен, изглеждаш и по-сериозен.
Ако си хлапак на 22 години, освен елементарни задачи, други няма да получаваш. Започвай да учиш, защото времето минава.
Едно е сигурно - няма да загубиш нищо, може само да спечелиш!

10.   До Номер 5 (аз съм номер 4):

Пич, не става така. Познавам много хора с моята професия, които работят по стажове от 2-3 години преди да са завършили и отново ги вземат или само на стаж за 0 лв. или за минимална. Не се шегувам. Повечето са така. Проблемът при нас е наличието на твърде много специалисти.

И те уверявам. Знам, че е CV, а не SV, но като ходиш на работа на 3 места и си зает 24/7 и влизаш в тая сайт за по 15 мин някой и друг ден, за да видиш, че има и други в лошо положение ти е гръмнала главата и правиш подобни глупави грешки.

11.   И автора е прав, ама и 4 е прав, хмм...
Много зависи от специалността, наистина много, но и от целта също. Не мога да разбера, дали го искаш заради евентуално повечето пари, които ще получаваш или заради по-леката възможна работа, която ще работиш.
Ако е заради по-леката работа не мисля, че ще е проблем ако станеш един учител или учиш някаква друга хуманитарна специалност. Ти сам го виждаш в примера на номер 4 - взема малко пари, но работи на бюро, а не "блъска" по цял ден(смисъл той блъска защото не са му достатъчно парите, но мисля схвана примера). Има хора докарващи си доста прилични доходи с "блъскане", но с годините човек се измаря - едно е да си на 20, друго на 40, пък и цял живот бачкатор...
Много хора казват, че образованието тук не струва. Обаче зависи и от гледната точка. Ако учиш история(примерно), ти ще правиш доклади, реферати, ще търсиш информация и ще се развиваш, т. е. ти ще станеш един нелош специалист и съответно ще работиш "лека" работа, но за малко пари.
Ако гледаш за образование, което би ти помогнало да печелиш по-големи доходи, тук може би наистина зависи от сферата. Но да предположим, че си един обикновен млад мъж без специални познания в ИТ сферата(или без заинтересованост в тези неща), не знаеш езици(нямаш и време да учиш, понеже предполагам докато учиш, ще искаш да работиш) и нямаш кой знае какви умения, то тогава не мисля, че би ти помогнало с доходите в бъдеще.
Ти се се насочил към икономиката, имаш някаква база - средното ти е свързано с тези неща, това е добре.
Вариантите ти са два - да учиш редовно или задочно.
Понеже една дама в сайта доста добре ги описва нещата свързани с висшето образование, по-точно в икономическите специалности в България(че тук учим по учебници, после наизуст и накрая вземаме изпити), аз също не виждам с какво това би ти помогнало да прилагаш познанията си в практиката(от личен опит пиша). Ще учиш наизуст неща, които така или иначе ще забравиш и не виждам как могат да послужат на човек като цяло. Затова моят съвет е да запишеш задочно, да си работиш и така поне ако се отвори шанс ще имаш нужната квалификация, а от самата практика ще се учиш.
Лично аз уча специалността, с вероятно най-ниската реализация в страната, затова основно съм насочил усилията си към изучаването на езици, а по същността на самата специалност, да знам само основата - то и без това друго не може да се научи и да притежавам някаква квалификация.
При теб хубавото е, че можеш да запишеш задочно(там очните са ти около, даже нямат 20 дена, зависи от унито) и после имаш изпити(средно да кажем 5-6, примерно, но зависи) и си ходиш само за тях, отделно може да се занимаваш с нещо друго, ако си амбициозен да си движиш твоите си неща и така.
П. п. Не е късно, давай смело.

12.   След гимназия (езикова, завъшена 2011) целият ми клас кандидатсва по университети освен един суъченик който тупна с крак пред техните, че няма да ходи да учи. Отиде на село, събра ниви които са наследсво на баща му и си разви такъв агро бизнес, че не е за вярване. Отпуснаха му малък кредит, взе си машини и сега на 23 години, за 5 години успя да си развие страхотна дейност. Момчето е начетено, има план и знае какво иска.
Не искам да кажа, че всички трябва да станем агрономи, просто се огледайте около вас. Понякога отговорът е там където не го търсим.

13.   N 4 така като те чета с този изказ и аз не бих те Зел при мен :D

14.   Аз съм с подобен проблем, така да се каже. Имам едно започнато, но прекъснато висше образование. На 29 години съм, жена. Завършила съм средното си образование в Математическа Гимназия в Стара Загора. Сега смятам да запиша ново образование. Притеснявам се, че и за мен е късно. Сега вече и работя, и ще ми е много трудно, но нямам избор.

15.   Съгласна съм с 12. Не си мислете, че като наредите дипломи това ви е квалификация и гарант за бъдещето. До 25 години е времето за учене на висше, след това за работа. На 29 г. след 2 прекъснати висшОта да запишеш трето е просто бягане от себе си.
Аз на 18 г. реших да не записвам висше, а заминах в чужбина и то с работна виза. Много хора ми се подиграваха и какви ли неща не чух и то от хора, които практически не бяха за висше. Аз бях най-добрата в класа, втора в цялата класация на Гимназията за випуска от...най-силният клас в историята на гимназията ...но пак видях, че ако учи нещо човек, то трябва да е както трябва
Затова и заминах, работих 2,5 г. докато си стъпя на краката и на 26 г. вече имах завършено висше по Икономика в топ университет у нас плюс 4 г. трудов стаж в голяма международна корпорация, защото работих паралелно на редовното си следване. Днес съм в началото на 30-те и не ми се налага да работя. Имаме със съпруга ми две фирми и още 3 бизнеса почваме в момента - работя интензивно 1 до 2 седмици и после 1 месец нещата вървят и чак ми е скучно и затова почваме останалите бизнес идеи.
Моите съученички, които навремето ми се подиграваха за избора ми или гледаха със съжаление до една са затънали в кредити за жилища по-малки от хола ми и то в едната ни къща, изплатеният ми хол! Има и по-драстични случаи - хора, които завършиха по провинцията в разни филиали и днес...сипват бензин в някоя бензиностанция.
Прибрахме се с мъжа ми в най-голямата криза и за 3-5 г. натрупахме състояние с елементарен капитал и в условия на криза в отрасъл в криза, но все още се намират хора, които ми разказват колко трудно било у нас и все хора с огърлици от дипломи - на моите години имат по три висшОта и три магистратури, но нямат и 1 работен ден зад гърба си и живеят при родителите си.
Хора, събудете се.
Между другото най-успелите хора, които познавам у нас нямат никакво висше, а са почнали работа още на 16 г.
Висшето го учи човек от интерес към определена наука, но занаят се краде. Тежко и горко обаче на хората, които почват висшО някакво някъде си с идеята за диплома -от такива хора може да стане висшист, но не и специалист и съответно на 30 г. все още блеят по сайтовете за намиране на работа, дори не ги викат на интервю и не се сещат, че проблемът е в тях.

18.   15, така е, но не всички имат начален капитал и/или идеи. Аз идеи имам много, но за всичко трябват пари. Учила съм 5 г., работила съм през цялото време, работя и днес, но все работя за други хора не поради некадърност, а поради липсата на първоначален капитал, с който да се развивам. Единственият капитал, който имах, бяха 200 лв, дадени ми от родителите, когато отидох да уча в друг град преди доста вече годинки. От там нататък всичко съм правила сама, но когато нямаш пари, няма как да се получи нещо голямо - от 1 лв. можеш да възпроизведеш 2, 3, 5... но не и 5000, колкото и идеи да имаш, и да си предприемчив. Против тегленето на кредити съм, защото това е консумация, а след това плащаш сметката двойно... Та, мисълта ми е, недей да обобщаваш, защото не всеки има възможност да замине за чужбина, както си направила ти например. На 18 г. едва успях да си платя кандидатстването в 3 български университета, а изпитите струваха по около 20 лв., какво остава да заминавам за чужбина. :)
Хубави съвети даваш иначе, но не са приложими за човека от малкия град, който си брои стотинките. Родителите ми са така и до днес, а аз работя, старая се да се развивам и търся някакъв шанс, някаква възможност, колкото и да е минимална, за да постигна нещо повече. В момента имам среден доход и работя за това да започна самостоятелен бизнес, в който аз съм си шеф, но пресмятам всичко и знам, че ако го започна неподготвена във финансов аспект, ще се проваля. Спестявам и по някой лев и изчаквам, колкото и да ми е неприятно да работя за друг. Придобила съм много ценен опит, виждам грешките в сегашната организация на работата на мястото, където работя, и знам, че при равни условия бих могла да предложа по-качествена услуга. В живота обаче не винаги нещата опират до знания и умения или до това да имаш хубава бизнес идея, понякога трябват пари и шанс.
На автора ще кажа, че записването на висше образование може да е загуба на време за него, ако няма план какво ще прави с него. Аз имах план за моето висше образование и в момента работя точно това, за което съм учила и в което съм инвестирала време да се развивам. В крайна сметка, може и да стана на 40 г., но ще успея и ще постигна целите си, защото се трудя за тях и не се отказвам, въпреки неравностойната позиция, от която съм започнала (но ако се отклоня да разказвам от какво семейство идвам и през какви финансови несгоди съм минала, мога да напиша роман, затова няма да го правя).
Един малък съвет - научаването на език винаги е от полза, аз владея на ниво C2 два чужди езика, ползвам още един на ниво B1-B2 и още 2 на ниво колкото да се оправя в магазин/ресторант или да си докарам боя, и това определено помага, но не гарантира реализация, ако ти липсват други качества.
Авторе, помисли с какво искаш да се занимаваш, проектирай си един план - как искаш да влезеш в тази сфера, имаш ли някакви контакти там, какви са ти шансовете за реализация. Разгледай например обявите в jobs. bg, виж колко обяви има за сходни на твоята мечтана длъжност, пресметни колко студенти завършват всяка година - има статистики на сайта на МОН. След това си прецени шанса за реализация - какви са ти плюсовете, това, което би те изстреляло напред - напр. имаш шофьорска книжка, знаеш добре английски и немски, умееш да работиш със счетоводен софтуер и пр. Ако не притежаваш някакви други плюсове освен хипотетичната диплома, която ще вземеш, развий допълнителни качества и умения в периода на следването. Не записвай редовно, защото ще ти е трудно, задочното обучение е подходящо за теб, а и накрая дипломата не казва в каква форма си завършил, пише само специалността.
Подходи отговорно, защото това е твоето бъдеще и решенията, които ще вземеш днес, ще предначертаят всичко, което ще ти се случи до края на живота ти. Млад си още, но времето си минава - не се оставяй без цел в живота, за да не се събудиш след 10 г. и да се питаш защо си пропилял най-силните си години.

19.   Спести пари и започвай да следваш. Звучиш като умен човек - действай. С времето паметта ти ще отслабва, така че не го губи повече. След като завършиш 2ри курс си намери работа по специалността, може и неплатена и така ще натрупаш стаж и на 29 като излезеш от университета ще имаш стаж и малко преднина пред другите.

20.   Номер 18, благодаря за отговора! Но, аз съм от малък град. минаха 7 години от както съм завършил, и езика ми вече не е на ниво. Доста от нещата които съм учил вече са позабравени. Дори и да изнемогвам, ще е редовно. Не виждам как ще вдигна нивото на английския си, ако съм задочно? ! Малко или много, във университета при желание от моя страна ще го понауча. Познавам доста задочници, и честно си мисля че просто имат диплома за спорта. А пък и съм чувал че задочното обучение не струва (Мисля че на запад, няма подобна форма на обучение. Май се водеше дистанционно или вечерна форма, не съм много сигурен ) Задочно май би било по удачно, ако го бях започнал веднага след гимназията. Там май някъде сбърках. Шанс за реализация? ! Мисля че имам връзки. Имам за съсед собственик на най голямата фирма на Балканският полуостров. Съвсем спокойно мога да се вредя при него. А пък и реално погледнато като отида във по голям град, заплата по голяма от 600 лева е мираж. Като се платят нормалните битови разходи и наема, не остава нищо. Мисля че във редовна форма ще се справя по добре. Номер 15, да отговоря и на теб. Възхищавам се на хора които са успели. От тях мога само да се уча. Знам че дипломата е една хартийка, и без сиво вещество няма как да стане. Познавам поне 3 или 4-ма милионери. Само един е без диплома. Номер 12, аз нямам земи. Това съм си го мислил не веднъж. Баща ми продаде всичко което имаше и изчезна с някаква фуста. И дом нямам, живея при мой приятел. А бе сърдечно ви благодаря за отговорите, но си мисля че май нямам какво да губя, дали редовно или задочно е все тая. Мога само да спечеля! Може цял живот да съм бачкатор, но може и да успея.
п. п Моля модераторите да публикуват коментара ми! Благодаря и на вас ;)

21.   Запищиш се да учиш висше. По-добре на 29, но със знания и диплома, отколкото на 25, но обречен цял живот да работиш като барман или нещо подобно. Няма да ти е лесно, но няма да съжаляваш, а и ако учиш съвестно едва ли ще ти е толкова трудно да си намериш работа. Да, няма да почнеш веднага на мечтаната длъжност, но със сигурност ще е нещо по-добро от барман, а и ще имаш шанс да те повишат. За това не му мисли много, а учи, ако трябва да работиш, запиши задочно, важното е да си вземеш дипломата и разбира се да придобиеш знания и умения. Защото без знания, дипломата ще ти е просто хартийка и пак няма да си намериш мечтаната работа.
В моят курс имаше мъж на 40, а ти си мислиш, че на 25 си стар, ха!

22.   Номер 4, а да ти е хрумвало, че не е нужно цял живот да тъпееш за 400 лева, а можеш да останеш там само още няколко години и като натрупаш стаж да се пробваш в София? Погледни на нещата от друг ъгъл, в момента не тъпееш и не си губиш времето, а трупаш стаж по специалността си и един ден ще имаш престижна работа и висока заплата, а барманът докога ще е барман? Докато стане на 60? Че кой ще търпи барман на 60 години? Така, че помисли малко.

23.   Аз съм на 25 и също започвам сега да уча задочно, не си сам. Следвах и преди, но не ми хареса, а и нямах пари. Сега смятам да уча и да работя, няма да ми е лесно, но това е животът. Не сме стари, нищо ни няма, имам познат на 40 и е студент, супер жизнен и усмихнат, въпреки че е много по-голям от колегите си! Иначе и аз леко се притеснявам, но то е нормално. Успех!