Rendez-vous
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 2383 пъти
Привет на всички! :) Тъй като наистина ми харесва да пиша, реших да се захвана с това да опитам да напиша нещо по-дълго от стихотворение. Нещо по-епическо. Започнах една история и ще бъда доволна ако изкажете мнението си. Френското наименование подсказва за по-нататъшната развръзка на историята. Та.. надявам се да ви хареса :)

Тя прегърна майка си за последен път преди да тръгне.
-Пиши ми, когато стигнеш, скъпа.
-Обещавам. Не се притеснявай за мен.
На летището нямаше много хора. Само няколко двойки и един английски, вероятно, футболен отбор. Кафето, което Елиза си взе беше ужасно, съвсем не по нейния вкус и когато се качи в самолета още й се гадеше от него. Седеше точно до прозореца. Отпусна се на седалката и сложи колана си. Тя с досада слушаше инструкциите за безопасност на борда. До нея седеше мъж, който й се стори интересен. Беше видимо по-възрастен от нея. Може би на тридесет години. ''Дали и той е българин? '' питаше се.
Самолетът вече се бе издигнал доста над земята, а Елиза наблюдаваше красивата гледка. Това беше нещо наистина зашеметяващо за нея. Реши, че след като се върне отново у дома ще нарисува видяното. А тя обожаваше да рисува. По този начин показваше цветовете на душата си. А те пък винаги бяха ярки и живи. Елиза беше потънала в мислите си, мислейки си и вълнувайки се за това, което я очаква на острова.
-Госпожице, желаете ли нещо? - внезапно я попита мъжа до нея, докато стюардесите предлагаха храна и напитки на пътниците.
-Не, благодаря. -каза скромно и някак срамежливо тя.
Минаха се около три минути, докато странникът не я заговори отново.
-Знаете ли, помислих Ви за рускиня.
Това развесели Елиза.
-Така ли? И какво Ви накара да си го помислите?
Този разговор започваше интересно.
-Ами може би големите Ви светли очи, светлата Ви коса и формата на устните.
Какво? Той да не би да се беше вглеждал в чертите на лицето й?
-А това, че ме оприличихте на рускиня комплимент ли трябва да бъде? - разсмя се.
-О, да, определено. -смехът му беше дебел и плътен.
-Може би ще ви разочаровам, но държа да кажа, че съм стопроцентова българка. - каза закачливо.
-А на колко години сте? -попита непознатия. Усмивката му беше отчасти мистериозна.
-Твърде млада, за да проявявате интерес към мен. -сряза го тя.
-Нима за приятелството годините са от значение?
... И всъщност това приятелство продължи само около три часа. Колкото беше и полетът. Говориха си за всякакви неща. Разказваха си лични истории, минали любови, разочарования... Смяха се заедно. Неочаквано добре прекарани три часа.
Самолетът се приземи в Лондон точно в 12:45 часа. Грееше слънце, а въздухът беше влажен.
-Моля, нека Ви изпратя до изхода на летището.
-С удоволствие. - усмихна се тя, а той взе в свободната си ръка и нейния багаж. Точно преди да се разделят той извади от багажа си малка кутия.
-Това е за Вас.
Елиза беше малко изненадана, но все пак я взе.
-Коледа наближава. Реших да дам един от подаръците, които бях взел за приятели на Вас. Надявам се да Ви хареса.
-Благодаря! Много мило. - усмихна се тя.
-О, моля Ви, не ми благодарете. Казвам се Александър между другото.
Странно беше как и двамата бяха пропуснали да споменат имената си при своето запознанство.
-Приятно ми е да се запознаем, Александър. Надявам се да се видим отново някой ден.
-На мен също ще ми бъде приятно. Моля, уведомете ме, когато отново дойдете в Лондон. Ще ми бъде приятно да ви разведа из този прекрасен град. Наистина има какво да се види. -докато казваше това той пишеше на едно малко листче електронната си поща. След това взе ръката й и го постави в нея.
-Желая Ви всичко най-хубаво. До нови срещи. -усмихна й се той. След това с бърза крачка се запъти нанякъде, оставяйки я да се чуди защо младежите на нейната възраст не притежават маниерите и обноските на Александър. ''Колко е несправедлив живота. '' - помисли си тя с лека насмешка.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: fa51de9d72

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хареса ми идеята ти и начина на писане. Продължавай в същия дух!!!! Напиша книга по тази история моля те!!! Когато я издадеш ще си я купя!!! Наистина ще ми е интересно да разбера какво се случва по-нататък! LA

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: b1528a9979

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   кое ще ти е по приятно да чуеш? похвалата или критиката? интересно написано но някак си мога да си представя авторката през разказа и а това май не е хубаво? 16-28 годишна копнееща за любов и "тръпка"? ще се хареса но на аудиторията която представяш а именно момичета чакащи принца, нищо лично просто ми накъртва от захар

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: fdbdbbd7ae

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, С интерес прочетох разказа. На мен лично ми хареса, но мисля, че някои откъси се развиват прекалено бързо. Например: Елиза и Александър започнаха разговор, но прекалено бързо прескочи на пристигането на летището. Би било по-интересно ако разкажеш по-подробно какво се е случило в самолета. Просто недей да пишеш бързо, описвай всичко по-подробно и редактирай няколко пъти, докато се получи успешна история. Но като цяло идеята ми харесва, бих се радвала да прочета продължението :)

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: 2c2f1dc1a4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей. Според мен историята ти е наистина хубава, но, както намекна номер 3, можеш да вкараш малко ретардация. Като цяло имаш талант и интересни идеи, които умееш да развиваш. Продължавай да пишеш, успех! :) П. с. - Не се вманиачавай от негативното мнение, както аз направих. Така само ще навредиш на духа и таланта си и ще ги заключиш вътре в себе си. Някои просто завиждат, на други нещо не им се струва наред, трети пък нямат хал хабер от литература или изкуство, а четвърти - не вникват в абсолютно нищо.

 

...