Споделена история от Проза, литература |
Щастие
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2756 пъти
Мрачно е,
сенките се скитат.
Бурята не спира,
дъждът ледените сълзи върху нас пролива -
търси своята утеха на земята -
може би крие се от небесата?
Тук долу, в двата ада,
сякаш себе си открива.
Студено е отвънка -
вятърът по кожата ни драска,
с острите си дълги нокти я пробива
и отрова мразовита в душите ни излива.
Ала тук е топло и уютно,
леко задушливо;
усмивката сърцето сгрява,
погледът без думи ме оставя,
докато допирът ти въздухът от мене взима.
Очите ми вгледани са в твоето лице -
виждат как бузите изпръхнали са леко,
носът ти зачервен е още от студа,
устните - напукани и осладени,
изглежда усета на други търсят.
Ах, а тези два кристала
милват ме с любов,
плавно, нежно
утеха ми подават;
но твърде са дълбоки -
потънах в тях отново.
Умът ми се разсея,
през прозореца святка се небето, гръмотевици ръмжат;
ръцете, дланите усещам -
по мойта кожа те вървят,
вземат моите ръце
и свидно ги държат.
Малко ми е нужно,
за да съм щастлива:
таз скромна стаичка, камината и ти.
Другото и да замине -
усмивките ни вечно ще блестят.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 140af989a0 |
|
1. Прекрасно, благодаря много ми харесва!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: b6b605723d |
|
2. Красиво и истинско. Браво! :))
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 214356dc2a |
|
3. За толкова красиви висини живея, благодаря.
|
|
