Споделена история от Проза, литература |
Сега си ми паднала
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2425 пъти
Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сега съм по-едър заради ежедневните тренировки, нося очила и съм с гола глава. Дори на мен ми е трудно да повярвам, че онзи приличащ на рок звезда младеж от старите снимки съм аз.
Все пак ми стана неприятно, че не ме позна. Та нали бяхме гаджета цели 3 месеца. Тя беше първата ми голяма любов. Бях си загубил акъла по нея. Чувствах се на седмото небе от щастие …докато не ме заряза заради един бандит с много пари. Още я мразя.
Тя не се е променила много. Сега е на 32, но не е загубила момичешкият си чар. Има едва забележими бръчици на челото и около очите, които са някак по-пусти отпреди, и талията й е наедряла леко, но иначе изглежда страхотно. В буйната й черна коса мярвам няколко бели косъма. Чудя се дали ги е забелязала. Но това са глупости, важното е, че я мразя.
Лежи на носилката и диша тежко. Влагата под очите й лъщи. Едната й длан е стисната в юмрук, другата виси отпусната покрай страничната пречка, потрепвайки от време на време. Ноктите й са лакирани с черен курвенски лак. Мразя я.
Носи черни кожени пантофки. Семпли са, но са от скъпа марка. Чорапогащникът й е мрежест, с флорални мотиви – курвенски чорапогащник. Полата й е къса, но не чак предизвикателно къса. Умерено курвенска.
Под широката бримката на левия прасец се показва лилаво-червена подутина. Крайникът е леко извит, видимо скъсен. Счупен. И двата пищяла са отишли, но операцията може и да се размине, знам го от опит. Сигурно я боли много, но на мен не ми пука. Защото я мразя.
- Докторе, дайте ми някакви обезболяващи! – простенва тя и прокарва трепереща длан по посърналото си лице. Гримът й обаче не се е размазал, скъп грим.
- Колегите от спешната помощ са ви дали. Ще се наложи да търпите. Между другото употребили ли сте алкохол?
- Ами… не много – отвръща тя и ме поглежда плахо, като пребито животинче.
- Разбирам – казвам аз. Заслужава да я боли. Нека се мъчи. Такива като нея… Абе с две думи… мразя я.
Плаче. Брадичката й потреперва жално. Но аз изобщо не се трогвам. Без да бързам сядам зад бюрото и написвам документа, с който трябва да отиде на рентген.
Санитарят я изнася, без да си прави труда да внимава да не блъсне носилката в касата на вратата. Седя и чакам. Други пациенти няма. Мъртво време. Излизам да изпуша една цигара. През цялото време не спирам да мисля за това най-омразно за мен същество. Болката от отдавнашната раздяла изпълва цялото ми същество. Нормално ли е все още да мразя тази жена толкова?
Връщам се в кабинета. Докара ли са я. Поглеждам снимките на компютъра. Две „чисти” фрактури. Няма да се наложи да я оперират, късметлийка. Гадните хора често изваждат късмет. Да му се не види! Мразя я! Искам да страда!
Заемам се с нея. Първо разрязвам с ножичка курвенския чорапогащник и оголвам крака й. Помня всяка извивка, неведнъж съм го галил и целувал. А е минало толкова време оттогава… Дезинфекцирам подутината, защото е разранена.
Не си е лакирала ноктите на краката, но пък очевидно се е изръсила за педикюр. Едно време ме караше аз да й лакирам ноктите, мръсницата, и се кикотеше когато духах малките й сладки пръстчета. Петата й е нежен, розовеещ овал, без грам вроговена кожа. Викам сестрата да дойде да ми помага и сграбчвам мръсницата за глезена. „Сега си ми паднала. Мога да те дърпам и суча, колкото си искам. Докато кокалите ти не се разместят съвсем. Докато не припаднеш от болка. Мога да превърна проклетия ти крак в безжизнен къс месо, като експертно прекъсна нервите. И не си мисли че сестрата ще разбере, тя е съвсем млада и неопитна и ще предположи, че просто полагам неимоверни усилия да ти помогна. Мога да направя така, че да ходиш с патерици до края на живота си. Сега си ми паднала. Нищо не ми пречи да осакатя тялото ти, както ти осакати душата ми. ”
Такива мисли ми се въртят в главата, но се получава другояче, и то не заради проклетата Хипократова клетва, съвсем не. Ръцете ми сръчно подръпват няколко пъти, извиват рязко в точния момент и със звучно „пук” счупените кости застават в правилното положение. Всичко вече е наред. Разочарован съм от себе си.
После с помощта на сестрата се заемам да я гипсирам. Тук вариантите за мръсна игра са ограничени, защото сестрата вероятно ще се усети, ако нещо не е както трябва. Все пак се поколебавам дали да не направя гипсовата превръзка по-дебела от нормалното, за да се мъчи повече мръсницата, докато се придвижва с патерици. Или да оставя от вътрешната странна на превръзката малка неравност, която да й разяде месата. И тук нещо ме спира. „Какво ли е то? ”
Оставам прясно гипсираното чудовище да съхне и излизам да изпуша една цигара. Всичко е притихнало, дори коли не минават, а звездното небе ми се блещи някак подигравателно. Паля втора цигара в опит да си успокоя нервите. Не ми се прибира в кабинета. Не искам да я виждам тая. „Ех, как можа точно на мен да попадне! Леле колко я мразя, леле! ”
Тя лежи и попипва притеснено гипсираното си бедро. Дори не предполага, че е била на косъм от големи, много големи проблеми. Глупачка! Болезнената гримаса се е стопила, отстъпвайки място на обикновена измъченост. Яд ме е, че направих така, че да не изпитва силна болка. Мразя я. Ах колко я мразя!
Тя ме поглежда плахо и казва:
– Може ли да пренощувам при теб?
– Какво? ! – чувам се да питам стреснато.
– Познах те почти веднага, въпреки че доста си се променил. Разбирам, че ми се сърдиш… но тогава бях млада и глупава … и си падах по лоши момчета с много пари. Съжалявам, че те нараних. И благодаря, че се погрижи за крака ми.
– Няма проблеми – измърморвам като пълен мухльо.
– Е?
– Какво е?
– Може ли да пренощувам при теб?
– Не е удобно – тросвам се.
– Поразпитах сестрата и тя ми каза, че живееш сам.
– Това вече ме разби! Каква наглост само! Къде тя, искам да си поговоря с нея?
– Отиде да ми донесе патерици. Е, щом не може, не може.
– Как изобщо ти мина през акъла да искаш такова нещо от мен? Като се има предвид как се разделихме?
– Няма къде да отида – отвръща простичко тя.
– Защо?
– С мъжът ми сме в развод. Той ми посяга. Неведнъж го е правил. Тази нощ обаче прекали. Излязохме на ресторант, за да обсъдим условията по развода като зрели хора, но не се получи. Когато се прибрахме вкъщи, стана луд скандал. Той ме бутна по стълбите. Така пострадах. – Пуска сълза, която се изтърколва бавно по бузата й.
Стоя и я гледам като гръмнат. „Какъв човек трябва да си, за да посегнеш на такова мило същество? Мразя го. Бих го убил, ако ми падне! Само да ми падне мръсникът! ”
– Добре, нямам нищо против да ми погостуваш. И няма да позволя на никого да те нарани, заклевам се!
|
