Споделена история от Проза, литература |
Здраво стъпил на земята
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 3508 пъти
Тя беше луда. Вярвах в това. Толкова много, много силно вярвах в това, че не е наред с главата, за да има причина да не се вкопча в нея и да я моля никога да не си отива от мен. Никога! Толкова много се страхувах от нея. Плашеха ме собствените ми мисли, които заплашваха да изляза от определението „той здраво е стъпил на земята“, което хората изричаха с малко завист и с малко уважение. А с нея летях. Летях, по дяволите.. И в страха си удрях в сърцето й без жал, разбивах я на хиляди парчета. Исках да я отслабя, за да не може да ме изправи. А колкото по-силно удрях, тя ставаше все по-добра и по-силна. И после, разбрал, че не мога да я надвия, бягах. Бягах от нея, при друга, при следваща, при пороци и самота. И се надвах да ме последва, да дойде и да ме спре, да изиска своите права над мен. Исках да я измамя, да я изманипулирам, да я направя нещо предвидимо, с което мога да се справя. Исках да я променя, да е като другите, да е нормална. Но тя не ме преследваше и въпреки това беше все наоколо, винаги близо, с нейните безкрайно разбиращи, добри очи. Мразех я... тя беше луда. Толкова много исках да вярвам в това, че накрая я извадих извън релси и тя наистина полудя. От мъка, защото й причиних нещо страшно, о поне бях победител. Гордеех се, че съм успял да я надвия, че тя не е вече онова силно създание, което има контрол над опреелението за мен и заплашва да го разбие.
Тя полудя. Наистина. Държеше се още по-странно, вършеше глупости. А аз виждах в очите й... щастие. Тя полудя от мъка по мен, а като срещнех очите й виждах само щастие. Сякаш беше радостна само защото съществувам. Луда работа!
Отидох при друга, побързах да свия гнездо с нея, за да може новата ми орлица да ми забрани онази слабост. Тя беш всичко очаквано, всичко, което прилягаше на онзи, здраво стъпил на земята, човек, който хората виждаха. Тя изиска своите права, както си беше в реда на нещата. Правеше ми сцени, когато кръшках. И когато я разплаквах, не ме гледаше с обич. Тя... беше лесна за приемане, беше нещо познао, удобно за ползване, нещо нормално. След години очаквано се разведохме. И очаквоно не мина гладко.
Не бях се сещал за онова момиче от години. И преди седмица я видях. Тя спря леко, когато ме позна, обърка се дали трябва да ме поздрави, а после ми се усмихна топло и си продължи по пътя. Тичах след нея като дете, което се плаши, че ще изгуби майка си в тълпата. Тичах – бях сигурен. Виках името й, виках в гърба й да ми прости, молех я да спре. Бях сигурен, че го правя. А всъщност, здраво стъпнал на земята, бях затворил очи и стиснал юмруци. Тя се изгуби в тълпата, а аз останах да стърча там като отблъснато дете, което не знае накъде да хване.
Исках да плача, да крещя, исках да се напия, да й звънна в 3 сутринта, да отида и да викам прд къщата й, докато не събудя целия квартал. Исках да направя нещо. Прибрах се вкъщи и си легнах, решил, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Но не беше! Станах и още сънит, намерих профила й в социалната мрежа и и писах „Здравей, как си? “ Колко тъпо, а? Стоях и гледах „seen at 9:12”, докато не стана 10:12. Един час, в който се чувствах като осъден на смърт, който очаква помилване.
Тя е луда! Казвам ти. Знам, че е луда. В 10:13 ми написа „обичам те“ и аз се вцепених. Затворих лаптопа сякаш ме беше наругала и си излязох.
Днес я няма. Същата вечер е излетял самолетът, който я отнесъл към новия й дом в Испания. Испания би й отивала. Може ли една държава да отива на някого? Ако е ненормален като нея, защо не? ! Да, Испания идеално ще й пасне.
Пиша това от летището, мамо. Нали все ме питаш къде е момчето, което си родила, което после е гонило вятъра и защо от години в очите ми няма блясък. Мамо, това момче е в Мадрид. Някъде там. Живее в едно сърце, което може да обича истински, в едни ръце, които с безкрайна нежност се грижеха за него. Тя е луда, мамо, разбираш ли.
На какво се надявам ли? Да поиска да научи и мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 562b0c402c |
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: a136bfe52b |
|
2. Хубаво си го написал, но поработи малко върху моменти, като... стъпнал на земята, още сънит... казва се стъпил, сънен...
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 98d41bb774 |
|
3. Не сa сълзи, сaмо спомени в очите ми...
Товa почувствaх докaто четях. A уж съм "твърд" хaрaктер.
Ти описa мен, но не съм aз със сигурност женaтa зa която говориш, въпреки, че те четa именно от Испaния... Мaдрид.
Нaмери я, докaто не е късно.
Успех в твоето, зa моето е късно!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 63670cba4b |
|
4. Много мило написано, виждам себе си като първото момиче, дано да я намериш където й да е, личи си че я обичаш!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: cd9c39d01c |
|
5. Много е хубаво! Разплака ме. Това чувствам и аз. Само обич, друго нямам право да искам.
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 4dda5ef734 |
|
6. Това, което си написал е толкова красиво...
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: f4c357ba00 |
|
7. Всички коментирали са някакви момиченца на по под 20 годинки дето яко се вкарват във филма.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 1255182876 |
|
8. Не зная коя е тя и дали е луда, но предусещам, че ти си лудия.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 25092f8df9 |
|
9. Само аз ли в този разказ не виждам любов?
Любовната история е банална, но за мен тя е фон.
Друго е важното тук. Изхождайки от заглавието си мисля за хората, които "здраво стъпили на земята" от страх да "полудеят" по нещо или някого пропускат щастието си.
Авторът проблематизира страха от свободата и решава конфликта като ни казва, че човек или е такъв или не.
Затова разказът се трансформира в писмо до майката, която познава своето дете и тревожно го е питала "къде е? ", затова "лудото" момиче така и не е успяло да бъде превърнато в нещо нормално и обиайно.
Харесва ми и метафората със самолета. Хубав образ се е получил.
Крилете като израз на порив към освобождаване.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 6b3444c0d7 |
|
10. Много е хубаво написано, просто има хора който не се опитват да вникнат историята и смисълът й, защо просто така им изнася!
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: e2406bda9d |
|
11. И аз бях здраво стъпила на земята. Докато не се появи той. Сега главата ми е в облаците и незнам дали изобщо мога да мисля. Всеки среща такъв човек в живота си.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 98e7e049b8 |
|
12. Иди при нея. Не губи повече време. Просто е!!!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 398452f621 |
|
13. Завладяващо написано.
''Толкова много исках да вярвам в това, че накрая я извадих извън релси и тя наистина полудя. От мъка, защото й причиних нещо страшно, о поне бях победител. Гордеех се, че съм успял да я надвия, че тя не е вече онова силно създание, което има контрол над опреелението за мен и заплашва да го разбие''.
Тези редове отекват като гръм в ума ми .
|
|
