Споделена история от Проза, литература |
Сам
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2147 пъти
Сам глупак
Сам да бродя по света на длъж и шир
съдбата явно ме е орисала.
Да търся любовта като в пустиня вир,
погледа ми в никоя да не спира.
А имах преди време аз жената,
онази с главно Ж, изпъстряща деня.
Но я загубих, отне ми я живота,
защото аз не можах да я оценя.
Беше тя момиче като цвете,
като ален мак през късен Май.
Като лоза в ума ми се заплете
и чувствах сякаш че съм в рай.
И ден след ден годините минаваха,
не исках аз да се обвързвам с брак.
Приятели се женеха и продължаваха,
а аз станах поредния глупак.
АКАТИМ
|