Просто Наркотик
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2172 пъти
Съвет: Внимавайте преди да пожелаете да се занимавате с рап...
Надявам се да ви хареса... малко история за себе си.

Не записвам произведенията си, просто пиша и това написах наскоро (преди 2 дена) седнах и го написах, за около 2 часа.
целия текст се побира в инструментала (на който съм и писал текста)
Пишете коментари каквито желаете, критики- приемам и не приемам. Не приемам, тъй като, ще прочетете текста и ще разберете защо няма смисъл от критики, въпреки че, пишете каквото ви е мнението, интересно ми е какво смятате за текста. Аз съм спрял да се занимавам от една година с това и изхвърлих и тетрадките си с текстове и просто преди 2 дена реших да вида какво ще успея да напиша и ме нападнаха... и написах това.
Приятно четене :)

https://www.youtube.com/watch?v=8cJGfV8iF60

Защо се занимавам с тва с коет се занимавам
да, наистина се справям но дали го заслужавам
дали наистина успявам или път едвам проправям
дали грешките поправям и лошото зад мен оставям

удобният момент улавям, но въпроса си задавам
всичко от себе си ли давам, или нейде се провалям
всичко пред себе си повалям, шансове не пропилявам
лирично не се измарям, римите си не повтарям

тетрадката отварям и веднага се залавям
с мене да те запознавам, чрез рими те опиянявам
виждаш как се преобразявам, никога не се поддавам
на комерсиала, не се продавам, а стриктно продължавам

рапъри зашеметявам, с всеки ред се подобрявам
на занаята тайните не издавам, тъй като не осъзнавам
от къде ги научавам, нивга се не престаравам
с рими да ви зарибявам, никога не остарявам

слабаци отстранявам, глупаци поучавам
овации получавам, не си правя ташаци когато ви обяснавам
твойте фенове, аз ги поробявам
с лирика ги упоявам и бавно ги отправям

към царството, в което аз управлявам
с всеки ден го разширявам, да спирам не възнамерявам
на речник се не уповавам, с химикал се успокоявам
нещо нечувано създавам, кажи на кво ти наподобявам

честно не знам, но май не си въобразявам
от зли сили обладан и окуражаван
лирика да сътворявам, без много да размишлявам
на тях се предавам, и без темпо да забавям

диктуват, записвам, енергия от тях набавям
така си го обуславям, на тях се надявам
задъхвам се и задушавам, все повече огладнявам
за рими и полудявам, помогни ми, че ослепявам

не ми казвай да се спасявам, помогни ми, настоявам
рими, обожавам, с всеки ден към тях се пристрастявам
чувствам че се разболявам, искам с още рими да осолявам
текста но на колене заставам и Господ умолявам

да ме излекува, но дали ме чува се притеснявам
като какъв тук се явявам, невинни хора да пленявам
започвам да се опасявам че тази клопка която поставям,
е същата от която искам в момента да избягам

Не това не е хит, не е нито епично
нито е Tha Shit, нито пък нещо различно
гледаш кат пребит, за теб е мега лирично
за мен е просто наркотик, нещо съвсем типично (2х)

Започнах с поезия да се занимавам преди години...
мислех че е интересно, докато не се превърна в наркотик...Още не си обяснявам как успявам да плета римите по такъв изтънчен начин... всякаш някой ми диктува какво и как да напиша и подредя... в главата ми има демони които диктуват всеки ред и всяка рима и ми предлагат слава, с която искат и да ме унищожат, да ме убият, да ме погубят... завинаги

Не това не е хит, не е нито епично
нито е Tha Shit, нито пък нещо различно
гледаш кат пребит, за теб е мега лирично
за мен е просто наркотик, нещо съвсем типично (2х)