Силна
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2123 пъти
"Искаш да се върна... искаш да простя, но как да простя непростимата лъжа?
Захвърли едно сърце обичащо те до полуда...
Остави две ръце протягащи се в мрака... две очи, които все за тебе плакаха.
Забрави нашите мечти и тръгна непоглеждайки назад.
Тръгна сякаш нищо не съм била аз...

Дните минаваха бавно... Слънцето изгряваше и залязваше, но усмивката
на лицето ми я нямаше.
После дойде есента, листата капеха и губеха своята красота.
Не след дълго зимата красива всичко в студ скова...
И ето някъде тук сред ледовете сърцето мое остана...

И така заживях без любов, без топлина. Само напред вървях с високо вдигната глава.
Минаха години, а ти отново си тук пред мен и искаш да ти простя, но как да простя непростимата лъжа...
Аз нямам нужда от това по-добре ми е сама...
По-добре, отколкото да живея в лъжа...
По-добре сама, защото аз съм СИЛНА ЖЕНА. "