Някои хора харесват поезия
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2789 пъти
Напиши го. Пиши. С обикновено мастило,
на обикновен лист: не им даваха храна,
те всички умряха от глад. "Всички. Колко?
Това е голямо поле. Дали е имало трева
с място за всеки? Пиши: Не знам.
Историята брои своите скелети с кръгли числа.
Хиляда и едно остава хиляда,
сякаш едното никога не е съществувало:
въображаем ембрион, празна люлка,
никога непрочетено АБВ,
въздух, който се смее, плаче, расте,
празнота тичаща надолу по стълбите на градината,
без да има място за нея в редицата.

Ние стоим на полето, където е станала плът
и полето мълчи като лъжесвидетел.
Слънчево. Зелено. Наблизо - гора,
с дърво за дъвчене и вода под кората,
всеки ден е безграничен хоризонд,
който гледаш, докато не ослепееш. Над главите им птица,
сянката на нейните животворни криле
милва устните им. Техните челюсти увиснаха.
Зъби изтропаха срещу зъби.
През нощта болножълтата луна изгря в небето
и пожъна пшеницата за техния хляб.
Ръцете на черните фигури се издигнаха плавно,
с празни чаши между пръстите си.
На шиш от бодлива тел, човек се въртеше.
Те пееха с усти, пълни с пръст
"Прекрасна песен за това как войната те удря
право в сърцето. " Пиши: Колко тихо.
"Да. "

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: 5c469406e6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Страшно много ми хареса, много малко хора, ще го разберат... повечето ще се заяждат.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: b3509e6ed1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не ми харесва. Празни думи, но продължавай да пробваш:)

 

...