Споделена история от Проза, литература |
За него
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 2965 пъти
Някога отдавна в сърцето ми се настани.
Някога отдавна, а все още, тук отляво си само ТИ!
Времето бързо отлетя, но не успя да изтрие болката от липсата ти.
Не изтри сълзите, нито уби мечтите.
Все още тайно се надявах, че пазиш едно малко местенце за мен в сърцето си, в мислите си, в душата си,
тъй както аз ще те пазя там завинаги.
Различни хора идваха и си отиваха, с тях опитвах да те заменя, търсех очите ти в техните, но всяка вечер виждах твоята
усмивка в съня.
И сега след толкова много време, минавайки случайно покрай нашето място чух глас познат, обърнах се, а ти държеше
своето щастие за ръка.
И тогава се усмихнах с най-широката усмивка на света, а в същото време сърцето ме заплака, изведнъж
ситен дъждец заваля, скри сълзите ми, но не и болката в моята душа!
|