Споделена история от Проза, литература |
Утеха чрез писане
преди: 8 години, 10 дни, прочетена 2549 пъти
Здравейте, пише момиче на 17. От както се помня, винаги съм обичала да пиша. Чрез писането се чувствам себе си, способна съм да се докосна до всичко духовно, извисявайки собствената си душа. Винаги съм харесвала и литературата, защото именно тя е предметът който може да ти разкаже хиляди съдби от които да извлечеш много ценни поуки.
Това ме провокира да започна да пиша. Написала съм две книги- "Танцът на мъртвите" и "Господарка на пустите улици", всъщост те не са издадени, само хора в близкото ми обкръжение знаят че пиша. Започнах да пиша и стихотворения и тъй като видях че тук има място за публикуване на авторски произведения, реших и аз да публикувам нещо свое от където вие да изразите собственото си мнение :)
" Нарекох те живот"
Що е това, дето с времето непрестанно се мери,
дето всяка частица с годините, търси своето място да намери?
И що е това, дето с идващото бъдеще нови пътища открива,
а миговете споделени в прашното минало прикрива?
Кажи ми ти, що е това дето ежедневно на своите уроци учи,
а човека голо пред него застанал, мъдростта му да получи?
И кажи ти, що е това дето човек ридае когато друг греши,
на ридаещия показва, че на грешния трябва да прости!
А знаеш ли що е това, дето за всяко съществуване има начален и краен предел,
а звездите на небето показват колко души е отнел?
И знаеш ли, що е това дето за едни е беден а за други богат,
като пъстроцветна градина с дъхав аромат?
Недей отговаря, аз вече и сама го разбрах,
от своето крехко съществуване, да колкото можах.
То е това, дето свързва съдби и народ,
то е това, нарекох го живот!
|
