Изгубена в чуждо съзнание
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2870 пъти
Здравейте! За втори път публикувам моя творба в този сайт. Не мисля, че съм една от най-добрите писателки, които публикуват тук, но ще се радвам да чуя чуждото мнение за моята творба. Надявам се да ви хареса ^^:

Лутам се и скитам,
Нямам намерение да питам.
Къде съм и как съм стигнала дотук,
Не искам да намирам изход друг.
Ще те търся нощ и ден,
Ще съм на съзнанието ти в плен.
Само ела и ми подай ръка,
Дай ми надеждата една.
Не знам защо съм още там,
Знам само, че не искам да си сам.
Омраза, болка и тъга,
Дъжд и слънце без дъга.
Тишината тук ще властва до безкрай,
Любовта ще бъде твоят рай.
Ще бъда войн сломен във плен,
Ще озарявам твоя ден.
Търся стаята, в която ще ме чакаш,
Зазидана е някъде си сякаш.
Търся и не спирам,
За теб сега ще питам.
Който срещна, който знам,
За теб последния си дъх ще дам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: 0990e208d1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Браво!

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: c11e1cbe34

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Наблегнала си на това да има рима. Някак творбата ти няма драматизъм, не докосва. Така написано все едно за чалга песен

 

...