 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Себе си...
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 2606 пъти
Здравейте. Реших да споделя с вас един мой проблем... И е в категория "Проза", тъй като реших да го напиша по
по-прозаичен начин (не знам до колко съм успял, де) и ви го споделям.
Естествено може да имате въпроси или съвети, но за въпросното момиче, за което се споменава, не е основната тема или проблем в произведението, тъй че, ако решите да коментирате, моля да не е относно ситуацията с момичето :) защото това е съвсем друга и дълга история и тема. :)
Насладете се на произведението.
Е, свободни сте и да коментирате :)
- - - Себе си... - - -
Боли ме…
Срам, притеснителност, страхове.
Може би, социална тревожност.
Не знам... Но защо? Защо аз? Не знам.
Трябва да го преглътна. Трябва да го приема. Трябва да се примиря.
Искам да си имам приятелка, мечта ми е. Да си споделя любовта с някое момиче. Но тази бариера, тази социална тревожност, просто ме блокира!
Нападат ме негативни мисли, притеснения и не устоявам на напрежението и се пречупвам. Отказвам се. Обръщам гръб.
Има ли смисъл? Срещам момиче, харесам си я… и до тук. Социалната тревожност се активира и отново ме пречупва и се отказвам. Вместо да се радвам, че имам възможността да поприказвам с момичето което съм си харесал, започвам да затъвам в купища негативни мисли, целящи да ме откажат, шепнещи ми, че ще се проваля, не струвам за нищо… и просто се отчайвам и искам просто да избягам.
Да, искам да избягам. Бягам. И избягах.
Вече нямам мечти, нямам желание за живот, мразя се, всичко ми е безинтересно, изпитвам апатия към себе си, към живота си, не го ценя. И има ли за какво? Отпуснах се на мързел, спане до късно, не обръщам много внимание на хигиената си, пристрастих се към порно и мастурбиране…
И по някой път, почвам да си мисля за едно момиче. Всъщност, напоследък, много често си мисля за нея. Но защо? Да, срещахме се преди 2 години, много ми харесаха срещите, разходките и разговорите. И това ми е първото така близко преживяване с момиче. Да, никога не съм имал приятелка, никога не съм имал такъв близък контакт и преживяване с момиче. И с нея, за първи път разбрах какво е, да поканя момиче на среща, да се срещнем, да се разходим и да си поприказваме. И така около 7 до 10 срещи. Но тя е по-голяма от мен. С около 10 години. Защо все си мисля за нея и не мога да я забравя? Явно съм влюбен… Но във нея ли съм влюбен или просто в самото преживяване? Е… сега по-важното е, да излезна от тая дупка в която съм изпаднал. Но как? Явно трябва да приема себе си, такъв какъвто съм… да се успокоя, да си възвърна мечтите, защото, живот без мечти не е живот. И да си възвърна вярата и може би от там насетне, ще събера силите да излезна веднъж и завинаги от тая дупка в която съм изпаднал… порно, мастурбиране, мързел...
Момче-25
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: cb5064e9e4 |
|
1. Ако си търсиш момиче от любов - забрави за мастурбиране - иначе само се заблуждаваш - не искаш друго освен плът и секс - нека си го кажем - поръчай си компаньонка в такъв случай - не кради хубавите момичета за да задоволиш нагона си - без друго достатъчно са уредели качествените такива - та има още хиени от нашия пол които само ги развращават и тъй намаляват - моля те недей!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: b6e9452d3f |
|
2. Ако има проблем в теб, си го осъзнал. Това е първата крачка към решаването му. Макар, че в твоя случай не мисля, че е кой знае колко голям. Страх, дупка, всичко е само в главата ти, не го мисли толкова. Понякога от много мислене правим от мухата - слон.
Всеки човек в даден етап от живота си среща някого. Ако е твоята сродна душа ще те обича такъв какъвто си. Идеални хора няма и ти не си. Именно малките несъвършенства ни правят човеци. Може тя да е твоя човек, и да не се получи поне ще намериш отговорите които търсиш.
В момента и аз се боря с един такъв упорит инат. Не ме допуска до себе си, питам се защо. В началото не разбирах, мислех, че не ме иска. Исках да сме само приятели. Не става. Защо, не разбирах, сигурно ме мрази. И повярвах на това, заболя ме. Години живях с тази болка, не разбираща с какво съм го наранила толкова. Аз не се отказах от него, мрази ме, добре. Искам да знам защо. Ако мога ще се поправя, само и само да бъда в живота му. Исках го повече отколкото съм искала някога нещо в живота си. Исках приятелство, исках когато го срещна на улицата да мога да му се усмихна, да го поздравя, исках го в живота си. Казах си, срещнах те, няма да те изпусна за нищо на света. Последваха години борба, с него, със недоверието му към мен, със страховете му.
В последствие разбирам, че той е мислил през цялото време за мен. Искал го е, бил е най - големият ми приятел.... от разстояние. Когато разбрах плаках, от радост, от мъка... исках да го удуша.
Всичко това което ти пиша за себе си е възможно само ако и двете страни го искат, иначе прилича на диагноза :) :) :).
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
