Споделена история от Проза, литература |
Тийн мечта
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2926 пъти
Здравейте. Аз съм на 15 години.
Реших да споделя своята мечта във формата на литературно произведение.
Надявам се модераторите да удобрят историята ми. :)
(Имената на героите са променени с цел анонимност)
И така да започваме. ;Д
Имало едно време едно момиче на име Али (Алисън). Тя била от малко селце (квартал) наречено Владая. Преместила се в голям квартал на София по желание на родителите и. Алисън била обикновена 15 годишна тийнейджърка, която не била феймъска в училище, или животът. Тя имала виртуална любов, харесвала някой от интернет. Тя била смотанячка. Нищо интересно нямало в живота и. Живеела в двустаен апартамент с баба и и дядо и и деляща една малка стая с родителите и и кучето и наречено Кира. В училище нямала хубави оценки, нито приятели. Била просто смотанячка. Един ден през септември Алисън се разболяла и не ходела на училище 1 седмица.
Тя не била много разочарована от този факт тъй като мразела кифлите в класа и. Имала само 2 приятелки от там. Едната се казвала Анджелина а другата Хана. Един следобед, докато си лежала и яла пуканки телефонът на Алисън звъннал и с изненада видяла, че обаждането било от Хана. Изненадата била голяма, защото Хана и Анджелина били на училище втора смяна. Алисън вдигнала отегчено iphone си и натиснала зелената слушалка
-Ало!? . - промълвила Алисън
-Аааа! Няма да повярваш имаме си нов ученик в училище! - казала възбудено Хана почти викайки.
- Ох, Боже само като го видя и полудявам. - Изкрещяла Анджелина отзад.
-Чакай! Какво? - попитала Алисън изненадано.
-Няма начин! Сънувам. -изпищяла Хана.
- Ох, Боже вие сте луди. - промърморила Алисън вече доста отегчено, мислейки си че по-добре да се тъпчи с пуканки отколкото да им слуша глупостите.
-Ох, много го обичам. - Извикала Хана.
- Айде, идвай си по-бързо. Казала отзад Анджела.
- Направо ще припаднеш, повторила Хана.
- Ох, добре хайде отивам да уча а вие влизайте в час. - промъмрила Алисън и оставила телефона да се зарежда, защото бил на 2%.
Минали се 2 дни. Тя отишла на училище. Седнала с Анджелина на първия чин както обикновено. Започнала да тръпне в очакване да види толкова готиният нов ученик от класа им за който Анджела и Хана и били разправяли 2 дена. Но него го нямало. След около 15 минути от започването на часа, вратата се отворила. През нея се показало едно момче. Високо с прекрасно лице и перчем, гладко обръснато.
-Извинете за закъснението, госпожо. -промълвило тоо.
- Ох, сядай, Итън. - промърморила тя.
Всички започнали да го зяпат и да го поздрявяват, както и възбудената и очарована Хана. Анджела се обърнала към Алисън и я попитала:
Е, какво мислиш?
- Нищо особено. - промълвила Алисън с отегчение в гласа. Нима това беше "уникалното момче"?? Цели 2 дена приятелките и са и надували главата заради него?
Една от кифлите на име Кортни стана и го прегърна. В междучасието той я носеше като булка. О, боже касва скука. - помисли си Алисън.
Хана непрекъснато го гледаше влюбено, а Анджела му правеше влюбени муцунки и дори го попита за телефона му, снапчата му и всички негови социални мрежи за които можете да се сетите.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 7ae5548f54 |
|
1. Хана, Алисън, Кортни- намирисва ми на Малки сладки лъжкини. Безинтересна история!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 6d8b28308b |
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 2fd54eabd4 |
|
5. Не слушай номер 1!
One girl
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: af94c57131 |
|
6. До номер 5 и защо не..Всеки има право да изкаже мнение така че след като това стане нека да не се правим че то не съществува след като е вече поискано,а сега и моито мнение.
Не искам да съм груба но лично на мен не ми хареса.Какво всъщност трябваше да е това ..?!?
Разказала си за живота си ..докато четях всеки един миг очаквах нещо интересно нещо което да ме впечатли но уви.
|
|
