 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Художникът и момичето
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2822 пъти
Имало едно време.... приказка но без принцове и принцеси, само един художник. Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Незнайно поради какви причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път. Създават семейства, деца. Срещат се отново, само че на друго ниво - виртуална илюзия. "Хей, ти ли си, не мога да повярвам! Чакам те цяла вечност. Искаш ли да бъдем приятели" Попитало момичето. "Да, искам. Само че аз не съм този за когото ме мислиш. Аз съм художник и ще ти нарисувам свят за който можеш само да мечтаеш" И художникът нарисувал любов. Красива, изпепеляваща. Минават години, приказка в рисунки. "Хей, художнико нарисувай ми реалност". Тогава художникът замълчал. Момичето заключило стаята с рисунки. "Не се заключвай, ще го нараниш много! " мърмореше гласът на съвестта. И момичето зачакало своя художник да се появи някой ден. Взирала се в лицата на минувачите. "Сигурно някъде греша, някъде ужасно греша. " Къде... едно гласче ми подсказва, но не искам да го чуя. Никой не иска да го чуе, знам че беше истински, знам че си ти. За какво ти е моята болка. В момента има толкова много, че ако скоча бих се удавила. Не, не бих, все още те чакам.
ПП: Бъдете истински в отношенията си с хората.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 186d1bbb94 |
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: e6b3ea8d6e |
|
2. Не чакайте, хора, това до никъде не води! Реалността е тук и сега, а никой не би си мръднал пръста за друг човек в наше време. За това не чакайте и не позволявайта на НИКОГО да да зависите от него. Живейте. Сега. Или чакайте. Аз ще минавам. През годините. Да видя как се случва чакането. Навик ли е, начин на живот и така. ВИртуално или реално нищо не може да убие живеца повече от едно напразно чакане. Чакане което е започнало с първоначална цел в безмислието. Да чакаш да узрее един плод, да чакаш да се прибереш у дома където някой т чака, да чакаш някой да изгради нещо, за да имата после, така има защо. Но да чакаш е така, защото със сигурност чакането е също и страдание, това не би могло да те доведе до добро.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: cc17517538 |
|
3. Интересна идея, но разказът има нужда от редакция - пряката реч например трябва всеки израз да е на нов ред, а при теб е по друг начин. Вероятно в бързината си забравил/а затова. Харесва ми творбата :)
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 4b9f71181a |
|
4. Наблегни на литературните похвати и езиковата култура.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 27f49d3eb4 |
|
5. Браво, добре дошъл при нас в общността на творците!
One girl
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 91a4757929 |
|
6. От автора:
1-Благодаря
2-Да, чакането е страдание за чакащия. Когато осъзнаеш, че пътят по който вървиш никога няма да те отведе там където би искал, когато разбереш, че си безсилен, когато нищо друго няма значение, тогава идва ред на тихото примирение и на чакането. Тя е човешката надежда, живее във всеки един от нас, не можем за имаме всичко но можем да се надяваме.
3-Да, има нужда от редакция. Написах го на един дъх.
5-Благодаря.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
