Споделена история от Проза, литература |
Понякога
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2737 пъти
Понякога изтривах погледа ти
като грим от лицето си,
понякога исках да те имам
така, както никой друг,
понякога те ненавиждах,
но те държах близо до сърцето си...
Понякога казвах, че те мразя,
но изгарях от любов по теб...
Понякога исках да ти кажа колко ми липсваш,
но винаги ми пречеше това да не те загубя...
Понякога исках да изкрещя от покрива,
но раната беше отворена и болеше...
Понякога вечер пишех по едно стихотворение
и ми се искаше да ти го пратя...
Понякога не исках да говоря, исках да забравя,
все още искам, но уви, не мога...
Понякога мислех, че си сам,
но с теб се оказахме различни.
Понякога говореха по твой адрес,
но не спирах да те обичам въпреки всичко...
Понякога светът беше невидим и без звук
както ти сега си тук...
Ти винаги ще си понякога,
в живота ми може би всеки ден.
Зорница Каменова
|