Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Добро е.

7.   Докато четях, останах с усещането, че си търсила по-скоро рима, отколкото да си тръгнала да пишеш с някаква цялостна идея как ще конструираш своето стихотворение. Лично за мен е слабичко. Не държа да погазвам ентусиазма ти, но ти казвам искреното си мнение. Не съм впечатлена, има над какво да работиш, но със сигурност имаш някакви данни. Продължавай да пишеш и да се опитваш!

8.   На фона на безобразното ни ежедневие, може да се влее в него!? Нищо учудващо, няма рима, няма смисъл, просто логорея!

9.   Не разбрах-чудиш се дали с него имаш нещо общо, или за това че не можеш да заспиш има нещо общо мисълта ти за него. И накрая кво излиза, че мисълта отлетяла с вятъра. Извод-не си е струвало да мислиш за него. Извади батерията от часовника и ще спиш спокойно. Откакто направих така часовника не ми говори на Ти, а пази тишина.

10.   Добро е, но иска от части лека редакция според мен :)
Не е ли по добре, да стане:

Гледам часовника - /3 часа показва/,
не съм ранобудна, а не заспах,
душата ми не си почива, а се лута,
/може би има общо с теб/. Или
/Чудя се дали е свързано с теб/.

Късно е, но не и тихо, нещо нарушава тишината.
Не е гласът ти, а часовникът тиктака.
Усещам усмивка на лицето - непозната.
Сърцето лудее и /прескача/.

Питам /се/, защо /все/ в очакване, трепти.
Чувам отговорът, в тишината /как/ ехти,
Получавам // едно и също - ти, ти, ти.
Излизам вън, въздишам тежко и гледам как мисълта с вятъра лети, /а в нея си само ТИ. /

Ако не махнеш, сърцето лудее... , в следващия ред махни думата сърцето както и я махнах понеже става банално. Или остави на долния ред "питам се, защо сърцето все в очакване препти", а махни това от горния "сърцето лудее... " става гадно повторение на думата "сърцето". Аз ти го махнах в моя коментар, дадох идеи, но мисля, че и в пунктоацията има какво, да се желае.
Иначе продължавай, да твориш, но гледай, да стават все по добри, не бързай, да публикуваш, а мисли това е творчество :)

11.   Пак съм аз, с идея и към предното ти стихотворение:
Съвет, критика или както искаш го приеми.

Просто остани тих,
поне само за минута.
Така ще чуеш думите, които крих
и стъпките на душата ми, която безцелно се лута.

- Остани тих дори да ти иде да викаш.
Само // погледни в очите /ми/, те всичко ще ти кажат.
Дори да ти се плаче, налага се /да стискаш зъби/
Безмълвно гледай очите ми, те ще ти /говорят/.

-Обещавам ти ще видиш всичко, за което съм мечтала.
//
Всичко, за което по цели нощи не съм спала.
Нещо, което от ръцете ми го взеха.
/Не е материално, а дълбоко скрито в сърцето/

- Този път няма да те мъча с празните си приказки - цели романи.
Защото никога не слушаш - зная.
Няма да има думи недочути, неразбрани.
Само поглед в очите и това е края.

-Погледна ли?
- Видях какво се крие.
-И знай в очите вечно ще я пазя.
Това е способността да бъдем ние..
Остави ме, но не мога да те мразя.

:) хубави са, но понякога слагаш ненужни думи както и пунктоацията не мисля, че трябва да е точно така.

13.   Мисля, че не се чете леко, стъпката не е построена правилно. Подозирам даже, че авторът не чете поезия, а само пише. Има други способи, други стихотворни стъпки (ямб, дактил и т. н. ), може вместо рима, да се редува ударението, или да се броят сричките и паузите. Така мисълта е роб на римата, т. е. усеща се, че мисълта ви е красива, но е развалена в опита ви да се вкара в рима. Правите компромис и това се усеща и дразни.

14.   Подкрепям номер 13.
Добро е, НО има доста но. Наистина не се чете леко, дори на места е все едно сринато с неправилни мисли - просто сложени там. Пуснати както пишеш, все едно минава кон и каруца и ти ги добавяш из вътре. Подредбата на места е 10, а на места -10, не се отказвай, но чети и се усъвършенствай. Личи, че имаш потенциал, но го развий. Остави празни редове ако на момента не ти хрумва нищо, но съсипвай всичко с две три думи с разменен ред, или просто пуснати безцелно, да съсипят всичко. Виж хората сме единодушни. Имаш талант, но на места укуцява с безсмислени нахвърлени думи, който дразнят при този талант :) Скапваш ги от части с неправилно позициониране или неправилните изречения, който когато не са на място прецакват всичко което твориш. От части е супер, но от части е зле, най малкото трябва, да се чете лесно, леко и свързано помежду си. Едно нищо, разваля много :)