Споделена история от Проза, литература |
Малко от мен
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2278 пъти
Просто искам да споделя няколко мои нещица :)
Ами ако има земя по-красива
Земя по-любима
Земя дето само в ума ми я има
Която не можеш да пипнеш
Която не можеш да вдишаш
Можеш само да видиш в съня си.
И когато излезеш навън, сред природа
Когато отвориш очите си, ама истински,
Тогава ще видиш земята българска и ще си кажеш "ето я земята по красива, ето я земята най любима, къде спах досега, защо не я видях на мига? "
...
Ами ако имаш любима?
Любима на която не можеш да намериш рима
Защото Тя е неповторима
и се радваш че я има.
Защото без нея не можеш
Защото със нея не искаш, не искаш да свършва, не искаш пак да я няма, и пак тук да се оплетеш в своята драма
...
И ето разделихме се
И ето ни сами
И ето страдаме за себе си
За пустите души
И тук във мрака, в самота
Чудя се каква ми беше грешката.
...
Малка топчица любов, паднала от рая.
Малко пухче пълно с радост, но понесено надолу.
Изпълнено със страх от тежката съдба,
Намерило семейство, дало му искра,
Искра изпълнена с надежда, със любов,
Искра, която дава му надеждата за нов живот изпълнен с радост и игри, и повече никой няма да ти казва "мълчи! "
|
