Танцът
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2304 пъти
В един тъмен и голям, празен салон, предназначен за танци, който се намираше в сграда по центъра на града влезе младо момиче, което искаше да танцува. В сградата се помещаваше и някакъв кабинет, на горния етаж, предимно използван за работни срещи. Щом се преоблече момичето започна да танцува красиво като ангел, ръцете и се движеха ефирно. В този миг тя носеше дълга снежнобяла рокля, ръкавите и бяха воалени. Не можеше да се определи какво танцува, но приличаше малко на балет, съчетан с други стъпки. Имаше дълга пепеляво руса коса, мека и чиста, която задухаше ли вятър се ветрееше нежно. Големите и пъстри очи, бяха толкова изразителни и пленяващи, човек трудно можеше да отдели погледа си от тях и често гледаха замечтано. Тя бе дребна, крехка и изящна, тялото и бе изваяно като на статуетка.
Продължаваше да танцува, но толкова се бе унесла в музиката, че нищо не чуваше. В сградата влезе млад мъж, който отдолу чу приятната мелодия идваща от втория етаж, където беше салона и реши да надникне. Забеляза че вътре свети само една лампа, която придаваше на мястото загадъчност. Той видя финото създание, не се сдържа и влезе вътре. Попита я нещо на два три пъти, но тя танцуваше без да спира и той спря музиката, която се чуваше от касетофон. В този миг девойката се стресна. Сърцето и започна да бие силно, без причина, косата и бе разрошена, а красивите и очи бяха ококорени. Обърна се и го видя, попита го плахо, но с много приятен глас:
- Кажете? - в този момент тя заглади малко косата си:
- Нямах намерения да ви безпокоя, само да ви попитам, имате репетиция ли?
- Не, нямам, дойдох сама защото много ми се танцуваше
- Разбирам - искаше му се да каже още нещо, но като че ли бе пленен от красотата ѝ и само и каза:
- Аз трябва да се качвам горе в кабинета, вие тук ли ще останете?
- Не, аз ще тръгвам.
Момичето леко притичвайки тръгна да се преоблече, а щом мина покрай него, го лъхна сладък аромат и неволно се обърна след нея, казвайки си наум:
- Как ли ти е името...