Споделена история от Проза, литература |
Две сенки
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2453 пъти
Нощта се спуска бавно, в онази стая, където слаба светлина на свещ озарява тази гробна тишина, както и леглото забулено в бял балдахин, леко веещ се от вятъра идващ от отворения прозорец. Пълната луна сияе със своя загадъчен блясък, надвиснала огрява голямата стая. Тишината бе смутена, от ефирните стъпки на момичето с дългата коса, носещо светла дреха, с която приличаше на красив призрак, притежаваше чистота и грация. Съвсем леко тя се промъкна през завесите, но не заспиваше, а беше развълнувана, трепнеща и плаха.
В един момент, в стаята се забелязваше мъжка фигура. Той бе строен, слабоват и с обаятелни черти на лицето. Момичето го виждаше, направи знак да надигне балдахина и когато го направи, влезе и спусна завесите. Лунната светлина грееше все още и сякаш озаряваше леглото.
Виждаха се само те - две сенки, отдали се на огнената страст, две души гаснещи във мрака, две сърца преплетени в любовна игра, която вероятно ще продължи до разсъмване.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: ab805c25f2 |
|
1. Красива ситуация, описана по красив начин, но още няколко добавени изречения от твоя страна описващи тази страст щяха да получат повече "коминтаторско" внимание. M18
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: f10dd42c03 |
|
2. Хубаво е, пресъздаваш страстта и нежността по един ефирен, загадъчен и магически начин. Допадат ми сравненията и образите.
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: 5a1a5d4fdd |
|
3. Добре се е получило. Вероятно е повлияно от яворовото стихотворение.
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: 8625923fe9 |
|
4. Продължавай да се развиваш, отдава ти се. ^. ^
|
|