Юни вече не е толкова горещ
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2440 пъти
Здравейте! Преди време бях публикувала част от това стихотворение в една история и днес реших да го пусна цялото. Много бих се радвала, ако модераторите го одобрят и предварително благодаря на всеки един, който ще го прочете и си изкаже мнението. ^. ^

❌❌❌

Спомен студен връхлита и душата ми сковава,
Тъмнината за пореден път моето име назовава.
Поглеждайки назад пътеката окървъвена,
забелязвах дирята си аленочервена,
Луната с перленобледите си лъчи я осветява,
молеща се никому такава мъка да не го сполетява.
И вековните дървета, със скръб напоени,
миговете им на процъфтяване са отдавна преброени.
Няма жива душа, на която да разкажат своите истории,
в забрава потънали са тези територии,
крясъкът на агонията се изгубва в пустошта.
Отчаянието в кого да се всели да търси излиза през нощта.
Лек повей на страдание усеща се вече по здрач,
Зловещата сянка, прословутият на щастието дерач
безмилостно своите жертви прибира,
Смъртта в него зад всеки ъгъл дебне и посича всичко без да спира.
Но съвсем неочаквано от красиво русокосо момиче той се омая,
и за всичките си злини, я излъга, че се покая,
искаше живота и и да изцеди и след това да я захвърли.
Успешно осъществи намеренията си върли.
Обаче времената се променят, вчера бе толкова далеч.
Самодивата, чакаща своята смърт, пронизана с меч,
закле се, че няма да намери мира, докато, той, осъден,
от света на живите преди да бъде изпъден,
пееща своята песен, за всяка пролята капка кръв да го накаже,
и за нищо на света от ориста му не ще се откаже.
Летните нощи превърна ги в светове празни,
пълни със силуети, носещи в себе си мисли заразни,
на вечно бродене в съзнанието му обречени,
тежките думи на участта му вече са изречени.
Приживе подарените от нея орхидеи
увяхнаха в ръцете на страховития злодей.
По същия начин вече Слънцето не изгрява,
ден след ден през юни меланхолията ще възцарява,
уверено в сърцето ми тя пусна корени,
но вратите на новия и дом държах вечно затворени.
Юни вече не е толкова горещ, кръвожаден върколак
бавно подаде се от ужасяващия гъсталак,
заблуден от кървъвата следа,
понечи да докосне сърцето ми, но усети леда,
от случката остана видимо учуден,
но с мъртвешкият ми поглед мигновено прокуден,
трябваше да се спася от това да ми навреди.
Юни вече не е толкова горещ, както преди.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: 7fad91771e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Много красиво

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: e48b4da845

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Благодаря ти! ^-^

 

...