Самолет без пилот
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2218 пъти
Като малък бях като безпилотен самолет,
хвърчах, наляво, надясно, нагоре и напред.
Каквото и да правех, винаги имах късмет.
Живеех, летях, а можех и да съм в ковчег.
На ръба живях и се чудех как не падам.
Нещо ме пазеше сякаш за да не пропадам.
Но един ден, както си летях и паднах.
Долу на земята, ударих си главата.
Помня, свят ми се зави
и от този ден на сетне, целият свят се промени.
Самолета се разби и на земята се приземи,
Вече нямах самолет, вече нямах и късмет
Вървях, назад-напред, така дни наред,
минаха години, тръгнах да си направя нов,
но така и не намерих инструменти, и още не съм готов.
Знам, един ден ще успея, но дали,
той ще може пак да полети.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: e78411a393

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Харесва ми.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 0550d55cfc

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Радвам се. За втори път пиша стихотворение. Най-вече за да се развивам творчески, а не да ги показвам на някого, но и мненията не пропускам. На предното получих доста ценен съвет, който ми помогна да се подобря малко.

 

...