Споделена история от Проза, литература |
Ако можех да летя
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2616 пъти
Защо мечтая за красоти, които са в безтегловност и е много трудно да ги уловиш, ако ги виждаш само ти. Хората не могат да летят, защото са пуснали корени в почвата.
Виждат само видимото.
Усещат само първичното.
Искам да отида на небето, за да срещна душите на птиците.
Тези, които летят високо в небосвода и обичат дъжда, дори и той да мокри крилете им.
Да, дъжда им липсва, когато са високо над него.
Срещат вдъхновение и нови сили за живот във всяка една капка.
От безнадеждността стават унили. Крилете им носят свобода.
В сърцата си носят истинска любов и страст.
Винаги мечтаят за недостижимото и опасното.
За това птиците не са сред хората. Ако бяха тук долу, щяха постоянно да се оплитат в корените им.
|