Споделена история от Проза, литература |
Безмълвна разруха
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2412 пъти
В малка стаичка, потънала в мизерия,
скрита беше пионка с черна бродерия,
четейки стара книга,
окована с тежка верига.
Разнасяше се миризма на омраза,
"Краят е близо" бе смъртоносна фраза.
Уязвимостта достигна краен предел
и пионката на мислене прие нов модел.
Душата и беше платно, на което може всеки
да напише каквото иска, ще бъде запечатано во веки.
Натровена от страх и фалшиви обещания,
отвратена от напразни увещания
за изпълнено с преданост ново начало,
тъй като за пореден път то край нея префучало.
Превърза своите рани
и отново в живота си покани
така близката си приятелка-
апатията, на сърцето и обитателка.
Но този път пионката пред нея се предаде
и последния си дъх триумфално и отдаде...
|