Споделена история от Проза, литература |
Добре познат непознат
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2316 пъти
Добре познат непознат
Мислил ли си някога това,
че зад фасадата ти чист парад е всичко.
А имаш ли си някоя жена,
която истински да ти е близка?
Все болен виждам си, уви,
май други като спят до теб не те завиват.
Кашли си, на мене важния ми беше ти!
Ходи си болен! В бардака подкрепа с чай дали сервират?
Прави се на безгрешен на инат,
лъжи се, че за обич те изнудвам!
Приятел търсих в тебе, не познат,
но в теб човешкото не съществува.
Аз помня бегло историята на дете,
което се превърна в този, който мрази.
Егоистичен и безочлив като него. Е, нищо де!
Вдигни си чашата "маняк"! Наздраве!
Ще дойде ден и ти ще си баща,
ако се сещаш между кръчмите, така де.
И ако по ирония на съдбата имаш дъщеря,
дано истината за баща си никога да не познае!
Приятелството търсих, настоя,
че съм ти искала любов, която е насила.
Да виждам някои дни и онзи детски смях,
така да знам, че съм те разведрила.
Мислиш, че сме я минали и тази част.
Пак ще се посърдя и ще мине.
Но този път премина всеки праг,
за друг освен за теб, не те е грижа.
Скалъпваш извинение, че те излагам,
но ни една лоша дума не казах, имаш грешка.
Ако беше ти аз разстоянието щях и да го пробягам,
но щом няма публика да разчитам на подкрепа, смешка.
Остави ме пак зимата сама,
но този път на пролет не се връщай!
Показваш ясно, в извода си не греша.
Тогава няма да простя, душата ми от мъка да се пръсне!
Мечтаеше си само уж да си щастлив
и аз се втурнах да ти давам даром всичко.
Но щастието никога не е актив,
на тези дето вяло го подритват.
|
