Споделена история от Проза, литература |
Пиперки в доматен сос. Спартак.
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2233 пъти
Пиперки в доматен сос
Етюд
Ярки цветове – светлозелено като стрък окосена трева, червено като южен плод, бяло като камбанките на момина сълза; разсипана сол и разнасящ се като прозрачен дим и упояващ аромат на подправки.
Кръглите домати с лъщяща кожа и пиперките с изваяно и стесняващо се надолу тяло се заливат с водопад от разпръскваща се на капки студена вода. Наредени и със стичаща се по лъскавата повърхност нежна роса, зеленчуците очакват моментът, в който ще излязат на сцената.
Излегнали се върху котлона, за да се пекат, пиперките се оставят свободно на горещия допир; излагат телата си от всички страни, сменят позите, потръпват и се напукват, свистят и накрая омекват.
В същото време маслиненозеленият зехтин се излива в тигана на струи и меко се плъзга по тигана, за да загрее. Скилидките са наситнени и заедно с лука, който е предизвикал парещи сълзи, се изсипват в тигана. Те започват да се гърчат в танца, в който ги завихря и задушава врящото олио. То ги залива непрекъснато с нестихваща енергия, която се усилва в момента, в който в техния лудешки танц се включва надробената люта чушка. Тя добавя своя огнен южен чар и изгаря с парещите си целувки. В този чувствен водовъртеж се потапят наситнените домати, участвали в бързата игра на умело боравещите с тях ръце. Подобно на вълшебни прахове се разпръскват във въздуха и сетне, и в доматения сос, солта и черния пипер и идеално се допълват в своя цветови контраст.
По охладнелите и свлекли напълно дрехите си пиперки се разлива изтъкания червено-златист килим. Ястието, сетне, се окичва със зелените цветове, откъснати от стръковете на свеж букет от магданоз.
...
Изборът на продукти, оформянето им в желания вид, съчетаването на ароматни подправки, приготвянето, украсата, поднасянето – всички тези действия напомнят на древен езически ритуал, извършван сред ароматен воал от пари. Готвенето като дарба в себе си съчетава физически способности, логика, съобразителност, известна доза въображение, идея и естетика. Замисълът и самата интерпретация се осъществяват чрез даденостите и така се постига перфектната съвкупност от всички елементи, които изграждат даденото ястие. Както художникът рисува картината, скулптурът извайва статуята, композиторът музицира мелодията, така и готвачът твори своето блюдо. Но яденето не е само творба, на която човекът се възхищава, но и израз на емоционално и физиологично удоволствие. Готвенето и храненето са последователни етапи на eдинен процес и представляват себеизразяването на твореца и потребността за самия него или другия. Както по време на храненето, така и по време на любенето, хедонизмът се проявява в своята най-голяма сила. Човекът тръгва от удоволствието и го поставя за висша цел. Наслада, на която се отдава без да поставя в подчинено положение нито емоционалните, нито физическите потребности. И ако самото ястие е страст, то подправките към него са пътят към емоционалният оргазъм. Храната възбужда. Възбужда почти всички сетива у човека. Под въздействието на дразнителя ( а именно – даденото ястие ) експлодират усещанията. Проявата на тези психични процеси води и до проява на сетивата – глад, обоняние, вкус. Погледът, хвърлен към примамващото блюдо, е поглед изпълнен с желание. Уханието, което се излъчва, обладава и възбужда човека – то представлява своеобразна увертюра преди самия досег с храната. А моментът, в който езикът осъществи този досег, се явява кулминацията на ястието.
Спартак
„Стоманен е всеки мой мускул, а мечът ми в боя кален... ”
„Гладиатор”, Христо Смирненски.
Една империя на страшна, черна гнет,
на лукс, разврат и на поквара,
разтърси гладиатор млад и блед,
облян във кърви и във слава.
Един плебей и роб презрян,
един тракиец, твърд, корав,
със меч в ръка и мъжки плам,
разпали бунт и робски гняв...
Империите – не са вечни –
и рухват някой светъл ден...
Грабителски и безчовечни,
остават гнила, мръсна тлен.
А аз обичам Рим, признавам,
и неговата горда красота...
Но пред героя чело скланям,
пред повика му за борба! ...
Във вековете всяко робство
и всяка власт антихуманна,
разклаща своето господство-
и край, и край на Pax Romana!
Спартак е наш и днес, и утре,
и вдъхновява пак творците.
А днеска робите въстават,
след тях ще тръгнат и тълпите....
В Spodeli. net сме публикували и други наши творби. Постът е от лятото на 2018 г. и се казва "Приказна. С цвят на канела", по името на публикуваните стихотворение и етюд.
За много години, драги съфорумци! Желаем Ви една изпълнена с късмет година!
|
