Споделена история от Проза, литература |
Такава е
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2341 пъти
Такава е
Все още е толкова млада
и все пак не е вече дете.
Но във времена на поквара,
тя носи ти сякаш небе.
Понякога е надежда и вяра,
някога е опустошение.
Но тя далеч не е карма,
по-скоро за прошка знамение.
Тя влиза в живота ти тихо,
на пръсти пристъпва едва.
Мъчно ти е колко е плаха,
след миг като хала завилня.
Тя идва да те привика,
идва да те направи щастлив.
И знае как да подтиква
да усещаш, че си истински жив.
Мечтае сякаш е луда,
не търси, не ламти за пари.
Но втурва се като хуна,
по цял свят да гони дъги.
Тя идва от някакво друго време,
тя идва от друга земя.
И още вярва във хората,
чувала лъжа не една.
Който е виждал сълзите ѝ
или в очите си му покаже тъга,
захласва се не в красотите ѝ,
а в погледа на зимна мъгла.
Понякога грее и подтичва,
сякаш земята докосва едва.
Защо я е грижа какво облича?
Когато винаги носи душа!
Но в нея има и огън,
не блясък, искри, а пожар.
Звяр, толкова страшен и тъмен,
може да те снижи чак до твар.
Тя, като някаква болест,
влиза първо в главата ти.
Честно, без никаква корист,
подложен на нейния скенер си.
Там тя дълго ще рови
в страховете ти, болките, пороците.
След всичко, което отвори,
ще следват веднага въпросите.
Ще те изследва под микроскоп,
как мислиш, как дишаш ще види.
И ако си не водач, а на слабостта роб,
няма да усетиш кога си отиде.
В трудното не те оставя сам,
ще ти покаже как да се извисиш.
И ако избереш да тръгнеш натам,
ще е с тебе по пътя и когато грешиш.
Тя не е от плът и от кръв,
дете е по-скоро на вятъра.
И да си пръв, да си лъв,
ще ти се изплъзне измежду лапите.
На болния - жива вода,
тя носи направо със шепите.
На слепия - светлина.
На отчаяния връща надеждата.
Какво е? Що е това?
Творение сякаш е сбъркано.
Силна и смела, тя е жена,
дошла да те прекара през тъмното.
Не си и помисляй дори,
невеж, да ѝ готвиш унищожение!
Още по-силно ще загори. Блести
и това е нейното отмъщение.
И ако умишлено във реки
я хвърляш, а ти си камък за глезена.
Ще се изхлузи. Не се мъчи!
Тя цяла от свобода е извезана.
Свали ѝ палтото! Мълчи!
Недей се показва пред хората!
Топли ѝ често леглото или
ще спиш с тишината и меланхолията.
И с десет други жени,
на страстта със нея не е дозата.
Опитваш все да я замениш?
Няма как! Това е уловката.
Дай ѝ повод да остане при теб,
че се е преполовило вече времето.
Иначе няма да имаш късмет,
ще си намери другаде вятърна мелница.
9
От авторката на Добре познат непознат
Вместо инициали под написаното ще се отбележа с числото 9.
|
