Споделена история от Проза, литература |
Нежност
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 2709 пъти
Небето беше пълно със звезди, луната грееше сред тях, насред тъмния небосвод, тя озаряваше както земята, така и стаята им. Лек ветрец подухваше и пердето като воал се вееше. Пред него стоеше любимата му. Облечена беше в тънка бяла дреха, от която финото и дребно тяло леко прозираше, а погледът му пламенно се взираше в разпусната и руса коса, дълга и красива, очите и го гледаха плахо, но бяха тъй приятни, малки светлосини.
Приближи се бавно към нея и милваше красивото и лице, наведено, прегърна я силно и целуна главата и. В един момент тя му каза:
- Спи ми се - при което и отвърна:
- Ела, нека легнем.
Девойката се сви плахо, отново я прегърна и се унесоха в сладък сън. На сутринта всичко бе утихнало, единствено се чуваха сутрешните птички, тя спеше като ангел, а той лежеше до нея и леко я галеше.
|