Споделена история от Проза, литература |
Тъгата (моля за мнение)
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2200 пъти
Тъгата ми е тихичко събрана,
на гърба полегнала е и я нося.
Както тегли се ръждива каравана,
както смет на рамото си мъкне просяк.
И чудя се дали ще мога,
някога от себе си да я сваля.
Да изчезне пустата тревога.
Да се смея пак и веселя.
Дали ще мога пак да зърна,
на небето истинския цвят.
Дали по-силна ще се върна,
във тоя луд и подъл свят?
Или може би не съм родена,
за живот на земните пътеки.
Млада, тъжна, победена,
по тях ще бродя с крачки леки.
|
