Споделена история от Проза, литература |
Спящи сини очи
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2245 пъти
Земята, спяща и изстинала,
след зловещата нощ изминала,
очакваше слънцето и топлите му лъчи,
но затворени бяха неговите красиви сини очи.
Тя е от чудовища заобиколена, скърбяща, ужасена,
с усмивка замръзнала, студена.
Усещаше се лекият мирис на карамфили,
уж лек, но всъщност тежък и изсмуква всички сили.
Хиляди сълзи тревата напояват,
красивите сини очи гарвани ги обитават.
Красиви сини очи незабравени,
сърцата в мъка са удавени.
Страдат, страдат те, по изгубената милостиня,
светът сега е тъжна и самотна пустиня.
Цветя, птички, пеперуди-всички те се скриват.
Ожесточени зверове безпощадно се убиват
и цапат с кръв небето,
опитвайки се да си върнат всичко отнето.
Но спомнят си само страховитите картини.
Тъгуват по очите сини,
някога на доброто посветени.
Сега затворени между дъски студени...
Безкраен бе денят напрегнат.
А сините очи никога не ще прогледнат...
- Reach The Shadows
|
