Споделена история от Проза, литература |
Комедия е първата въздишка
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2188 пъти
Дойде при мен, но бързо си замина,
за двама страдах, та дори за трима,
олекваше ми някак щом ми се обади,
ама ха да видиш - баща ми ще го свари.
От раз дойде, от раз си и замина,
татко го видя и оня хукна към комина,
катранен скочи пред съседката заспала
друга го видя - от де тоз ром съм изкопала.
Притича бързо през самотната равнишка,
но махленският ни бос изскочи - викахме му Мишка
под ръка извади мигом някак си маркуча,
"стой, не мърдай бе младежо, че не мога да улуча".
Ту на ляво, ту на дясно и да земе да улучи,
апък моичкия ревна - все на него ще се случи,
лъсна, няма начин, лъсна щом катрана падна,
лъсна всичко от чешмяната водица хладна.
Лъсна да, лъсна и сакралния му дар,
съседката се ококори:"бегай синко, бегай като звяр".
Побягна моя с двеста конски вън,
даже не усети смръзналия калдъръм.
Апък аз пребих се, слисана горката,
че от толкова тревога, не държаха ме краката
смръщеният татко влезе през вратата,
майка ме предпази "тихо спят децата".
Още по тревожна врътнах бързо ключа,
че баща ми вече беше стиснал яростно юмрука,
наметнах мигар и чевръсто пеньоара,
а прозорецът отворен, усети силната ми вяра.
Прекосих и аз на бързо късата равнишка,
нито помен бе останал от любовната въздишка,
жал ме хвана и за милия ми татко,
а преди това, как само хапваше си сладко,
но за зла беля да дойде да ме посети
и да види как неволно през комина се лети.
Сутринта се върнах, всичко беше в ред,
на масата ме чакаха чаша мляко и един омлет,
баща ми срещу мене и аз сълзлива пак горката,
няма да ми се размине докато не падна му в краката.
|
