Споделена история от Проза, литература |
"Нещо ново"
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2699 пъти
Стар свят, познат свят,
гледан от ангел в сълзи облят,
пише разказ за мъчението сурово,
а всеки срещу него вика "Искам нещо ново! ".
Но какво ли ново бе това, дето е тъй желано,
нещо свято ще да е, за да е от мнозина възпяно.
Ангелът седи и пише, лее се светкавично черното мастило,
редят се стихове и куплети от сърцето му изгнило,
"Нещо ново" се опитва да сътвори,
пламът обаче бавно и неусетно спира да гори.
Не след дълго стихотворението бе готово,
поднесе им го, а те отвърнаха "Искаме нещо ново! ".
Опит след опит, провал след провал,
ден след ден ангелът ставаше все по-вял,
измъчен, тъжен, отчаян и изморен,
до болка му бе познат всеки следващ ден.
Наблюдава с мъка в сърцето всички онези
празни души със сърца, спящи в ковчези.
С безизразни лица се усмихват,
заблуди се ангелът, че бурите затихват
и ще бъде неговата реч оценена,
на невидимото "Нещо ново" посветена.
Почувства сила и грабна перото,
но този път обнадежден беше, защото
най-сетне щеше да бъде разбран на този свят,
вместо кръвожадни демони срещу него да се настървят,
и отново, хвърлен в Ада, плътта му да разкъсат,
и с кръвта му гробницата тяхна да поръсят.
Не ще търпи той този позор,
а словата му няма да са негов затвор.
И дори да не чуе отговор друг,
той пак ще твори-сега и тук.
Полунощ е и нова поема ръката му създава,
поема за отшелник, който тъмните сили обуздава,
но за лек за самота молеща се неговата душа клета,
душата страдаща, душата на поета.
Но явно поемата му тъжна свършва дотук,
от мрачната стаичка не чува се ни стон, ни звук.
Ангелът, мъртъв лежеше, прегърнал своето слово.
И ето-дойде моментът за "Нещо ново".
- Reach The Shadows
|
