Споделена история от Проза, литература |
Любима
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2205 пъти
Здравейте, момиче на 16 години съм. Ако може да ми дадете вашето мнение. Много искам да разбера дали стихотворенията ми стават за нещо или напротив. Това е едно от тях надявам се да ви хареса.
Любима
И повече сияеш ти от слънце,
красотата ти е несравнима.
И само със една усмивка,
караш ме да те обичам, ах любима.
Действаш ми неустоимо,
покрай теб си губя всички думи.
Без теб да съм, това е немислимо,
надмина всички други!
И ме караш да летя високо,
винаги със мислите за теб!
В сърцето ти ще вляза надълбоко,
ще стопя всичко в теб!
Обичам те, толкова жестоко,
безкрайност виждам в твоите очи!
Кафяви са отвън, красиви много,
отвътре всичко в тях гори!
Огънят във мен запали,
успя да ме изпепелиш.
Браво казвам ти, че пари,
че всички други ги изтри!
И дано не е за кратко,
близостта към теб се появи.
Не искам нищо с теб да е за малко,
искам само теб, любима, разбери! М. Е
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 69c9e1afd3 |
|
1. Става за нещо, можеш да дишаш спокойно.
Личи си, че не си поет и не се занимаваш с това от дълго време, но е приятно четиво от аматьор. Още си малка, ще напишеш толкова много други стихове през живота си и всяко следващо ще става по-добро. Не искам да те галя с перо, има какво да се желае още, няма да те лъжа, но на този етап се справяш прилично и вярвам, че с времето ще задобряваш.
|
|
