Споделена история от Проза, литература |
Синеокия рус ангел
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2322 пъти
Очите ти. Сини като искрящите води на морето. Тези очи,с които когато ме погледнеш губя ума и дума в тях.
Косите ти. Руси като безкрайни полета,в които всеки път се губя. Губя се, и не възманерявам да бъде намерен
Какво ли не бих направил, за да виждам прекрасните ти очи всяка сутрин когато се събудя. Косите ти. Да ги гяла вечер, лежейки двамата на дивана.
Всичко бих дал на този свят, само за да сме заедно с теб. Ти си надеждата ми, която отваря очите ми сутрин. Надеждата, която цяла нощ се лута из сънищата ми. Сънищата, в които е единственият шанс да сме заедно.
Знам. Не трябва да си причинявам всичките главоболия и бездънни нощи, но какво да направя, ти си единственото нещо, което ми е влязла под кожата.
Ти не подоризаш. Нямаш си и най-малка представа за всичко което се случва. Не забелязваш,но аз съм там. Не откъсвам поглед от теб, дори и за секунда. Вече съм приел всичките ти недостатъци и навици, но спокойно, те не ме притесняват, защото те са тези малки неща, които засилват искрата, която поддържа чувствата ми.
Дори и нищо да не се случва, знай едно, аз никога няма да се откажа от теб. Ще направя всичко възможно в този живот, за да спечеля тези невероятно красиви очи.
М.Г
|
