Споделена история от Проза, литература |
След раната...
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2416 пъти
Живях си аз живот кротък и достоен
в стар дворец-другар покоен.
В уединение, търсех тук утеха,
студените стени топло ме приеха.
И веднъж в тази стара сграда
зазвуча тъжна и призрачна серенада,
изоставена, в забрава тъне и руши се,
когато ранена врана до нея приземи се.
Пречупено бе нейното крило
от спомени тежки какво е някога било,
сега във времето изчезнало... До нея приседнах,
в очите ѝ черни, печални я погледнах,
и своята помощ ѝ предложих.
Нежно на тревата я положих
и превързах раната ѝ кървяща.
Като майка бях над нея денонощно бдяща.
За мое щастие не след дълго оздравя,
вече изцерена, тя крилете си развя,
усмихнах се, но кама ръждива ме рани,
срутиха се покритите с бръшлян стени,
когато, изправяйки се, от болка се превих,
търсех я къде е, но най-накрая я открих
и в сърцето с ръждивата кама я пронизах,
от капките кръв колие за спомен си нанизах...
- Reach The Shadows
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 8f3de60d33 |
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: b037c1afab |
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 8b589827b3 |
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 8b589827b3 |
|
4. Благодаря ви!
- авторката.
|
|
