Споделена история от Проза, литература |
Рожден ден /стихотворение/
преди: 6 години, 7 дни, прочетена 2342 пъти
Добър ден, бих искал да споделя с всички вас част от творчеството си. Млад поет съм, живея в България, не считам за нужно да разкривам повече детайли за себе си. Възможно е някой да ме разпознае, макар че е слабо вероятно, но все пак...
Започнах да пиша поезия заради едно лудо влюбване, всичко започна на шега, а се оказа, че ми се получава. Не търся нищо, просто искам да видите света през моите очи. Основната причина да пиша поезия е за да лекувам душата си, един вид автотерапия. Не го правя с цел да продавам творби и да печеля пари, бъдете спокойни.
До момента, за период от около 3 години, съм написал малко над 50 стихотворения. Почти всяко едно от тях е вдъхновено от реални събития. Няма да ги качвам в хронологична последователност. Ще скрия истинското си име и ще подписвам творбите, които качвам тук, под псевдонима „Дете на Вселената“. Умолявам ви да не крадете творбите ми, защото все някога ще разбера, а и някак си не е честно да представиш чужд труд за свой (макар историята да познава много такива случаи).
Рожден ден
Мигновението, в което си се родил,
денят, в който почва един нов път...
Това е мигът, когато си се устремил
към света с мисия от райския кът!
Да, към този противоречив свят,
в който ценностите са девалвирани
и в който добрите са експлоатирани...
Ти си вестител на златния цвят...
Но дали си дошъл като жертвен агнец,
готов да понася стоически, като роб,
или си дошъл с императорски венец,
за да пратиш злите в техния им гроб?
Чудовищен маскарад е настоящият ден,
всеки се мисли за „играч“, за „гангстер“.
„Моля, продължете, но само че без мен,
аз не съм като вас – порода хамстер! “
- кротко рече един младолик странник,
който всъщност беше опитен бранник...
И дордето вървеше по тежкия път
за следващото си местосражение,
той се сещаше за домашния уют
- неговото единствено поражение,
и за деня, който не щеше да настъпи
- денят, в който с гордост да отстъпи
своя меч на неродения си първенец...
Не, нямаше за него да има брачен венец...
Дете на Вселената
|