Споделена история от Проза, литература |
В полунощ
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2252 пъти
В полунощ
Посред дъхава майска полунощ,
стиснал в ръце малка вощеница,
изпълнен със слабост, но и с мощ,
скитам аз, наметнал плащеница,
изтъкана от моята луда наивност,
и мечтая за твоята невинност...
Може би съм непоправим мечтател,
може би любовта изгаря като термитна смес...
А може би ти си била лош слушател
и не заслужаваш поезията, що ти редя днес!
Аз ти поднесох най-великия подарък,
онова нещо, което мнозина са нямали,
а ти дори не видя онзи отблясък,
с който очите ми в тебе са вярвали.
Ала сега полунощ е, късно е вече...
Дано ми донесе щастие идещият ден,
дано на мъка като тебе не ме обрече,
дано като тебе да не бъда аз победен...
Дете на Вселената
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: af9e4a6a1f |
|
1. Красиво е, като изключим това с детето на "вселената".
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 1515f52736 |
|
2. "изпълнен със слабост, но и с мощ" - ей този ти оксиморон е несполучлив
и това с кой е победения ми идва малко не на място. Останалото е изпипано.
|
|
